Партер (градинско-парково изкуство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Камерна градина на дворец Белведере във Виена

Парков партер или просто партер (от френски: par terre – на / по земята) е елемент от градинско-парковото изкуство.

Представлява равен участък от градински или парков комплекс разположен пред и в подножието на сграда, засаден с ниска растителност, до който обикновено се стига чрез тераса.

Лятната градина на Летния дворец в Санкт Петербург

В Царство България се изграждат партери с геометрично решение по примера на френските градини за представителност в дворците Евксиноград и Кричим.[1][2]

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Градинските партери са използвани за представителни цели и като сценичен фон при провеждането на празненства. Често са украсявани със симетрично подредени лехи, художествено-декоративни орнаменти от жив плет, цветен чакъл и ниски цъфтящи растения, които могат да се видят изцяло само от по-високите етажи на сградата. В центъра на конструкцията често има воден басейн с фонтан.

Партерите са били съществени елементи на ландшафтната архитектура от епохата на ренесанса до рококото. В естетически план те представляват свързващ елемент между архитектурата и останалата част на градината, а техните компонентите, според тогавашните разбирания, трябвало да стават все по-сходни на природата, „по-диви“, колкото по-далеч са били от основната сграда. Дезалие д’Аргенвил в своя класически труд от 18 век „Теория и практика на градинарството“ (La Théorie et la Pratique du Jardinage) разглежда разните форми на партера.

Функции[редактиране | редактиране на кода]

Parterre de pièces coupées pour les fleurs[редактиране | редактиране на кода]

Специална форма на партера е „Цветния партер“ (на френски: Parterre de pièces coupées pour les fleurs), който се използва главно в бароковите градини.

Заграждението на ареала се осъществява същото като в партера на ренесансовите градини предимно чрез нисък жив плет от чемшир. В рамките на партера живите плетове са подредени в симетрични, геометрични и дори орнаментални форми. Заградените от чемшира площи са засадени с цветя.

Parterre de broderie[редактиране | редактиране на кода]

„Бродиран партер“ (на френски: Parterre de broderie) е вид партер, представляващ художествени лехи от цветни чакъл, керемиди и пясък, наподобяващи бродерии, оградени от нисък чемшир. Преди всичко поради по-високата трайност на използваните неорганични материали в сравнение със засадени площи, тази форма на партера е особено разпространена през втората половина на 17 век до началото на 18 век.

Parterre de broderie mêlée de massifs de gazon[редактиране | редактиране на кода]

„Бродиран партер смесен с тревни лехи“ (на френски: Parterre de broderie mêlée de massifs de gazon) е вид партер, при който бродериите се редуват с тревни площи, както е направено например в градината на дворец Аугустусбург в гр. Брюл около 1730 година.

Parterre de compartiment[редактиране | редактиране на кода]

„Партери със симетрични фигури“ (на френски: Parterre de compartiment) вид орнаменти от тревни площи и цветя, които представляват по-нататъшно развитие на „партерите бродерии“ и са широко разпространени през втората половина на 18 век.

Parterre d'eau[редактиране | редактиране на кода]

„Воден партер“ (на френски: Parterre d'eau) – заграден воден басейн или декориран с вода партер.

Parterre de gazon[редактиране | редактиране на кода]

Чистият тревен партер (на френски: Parterre de gazon) е най-простата форма на партера. Отначало е използван само в периферните части на градините, но от средата на 18 век започва да замества „бродираните партери“.

Parterre à l’Angloise[редактиране | редактиране на кода]

Според Августин Шарл д'Авилер (на френски: Augustin Charles d’Aviler), „английският партер“ (на френски: Parterre à l’Angloise) е форма на партер, която се характеризира с отделени преградени участъци за треви площи. Отделенията за тревни площи са оградени от тесни цветни лехи, които са облагородени с черна почва за засаждане на цветя. Чешмиреният жив плет (на френски: haies de buis) трябва да е на разстояние от моравата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йорданова, Цветелина. Дворцовите паркове в България (pdf) // Строител. Издание на Камарата на строителите в България VI. 04.07.2014. с. 24-25.
  2. Дворец „Евксиноград“. Парк Евксиноград // 2015. Посетен на 29.10.2020.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Parterre (Gartenkunst) в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​