Направо към съдържанието

Перистера (дем Седес)

Тази статия е за солунското село. За населишкото вижте Перистера (дем Горуша).

Перистера
Περιστερά
— село —
Гърция
40.5483° с. ш. 23.165° и. д.
Перистера
Централна Македония
40.5483° с. ш. 23.165° и. д.
Перистера
Солунско
40.5483° с. ш. 23.165° и. д.
Перистера
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемТерми
Географска областХалкидически полуостров
Надм. височина789 m
Население1021 души (2001)

Перистера (на гръцки: Περιστερά) е село в Република Гърция, дем Терми, област Централна Македония с 1021 жители (2001).

Селото е разположено в северозападната част на Халкидическия полуостров, на 35 km от Солун, на надморска височина от 650 m в планината Хортач (Хортиатис).[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано около манастира „Свети Андрей“, основан в 870 година от Свети Евтимий Солунски. Днес в центъра на селото е запазен единствено католиконът на манастира.[2][3][4]

В края на XIX век Перистера е гръцко село в Солунска кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Перистера (Péristéra), Ардамерска епархия, живеят 650 гърци.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. До 2011 година селото е част от дем Василика на ном Солун.

  1. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 9 юни 2014.
  2. Сайт на дем Терми
  3. ΧΟΡΤΙΑΤΗΣ Ο ΑΓΝΩΣΤΟΣ, архив на оригинала от 28 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071228115656/http://www.aiia.csd.auth.gr/GR/Hortiatis/history.htm, посетен на 27 декември 2012 
  4. Μια ώρα από Θεσσαλονίκη, архив на оригинала от 30 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120130111302/http://trans.kathimerini.gr/4dcgi/_w_articles_taxgreece_1_24/03/2010_330117, посетен на 27 декември 2012 
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 35. (на френски)