Петър Софрониев
| Петър Софрониев | |
| Роден | 22 февруари 1950 г. |
|---|---|
| Починал | 12 февруари 2015 г. София, България |
| Професия | журналист, сценарист |
| Националност |  България |
| Жанр | фейлетон, разказ, новела, либрето |
| Известни творби | песента „Казано честно“ |
| Награди | Чудомир (2013) |
| Съпруга | Мариана Аламанчева |
| Деца | Зорница |
Петър Софрониев е български журналист и писател. Сценарист е на телевизионни предавания, автор на хумористични фейлетони, разкази, новели, както и текстове за песни, либрета и пиеси.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Софрониев е роден на 22 февруари 1950 година. Завършва висше образование, специалност българска филология. Работи във вестник „Вечерни новини“. В продължение на 6 години е кореспондент на радио „Гласът на Америка“ - Вашингтон. Дългогодишен сътрудник е на вестник „Стършел“[1].
Автор е на сценариите на предаванията на Българската национална телевизия „Вариант 3“, „Събота късен следобед“, „Клуб НЛО“, „В неделя с ...“. Пише текстовете на около 40 песни, най-известната от които е „Казано честно“, изпълнявана от Васил Найденов. Пише либретото на мюзикъла „Ах, този секс“, играна на сцената на Национален музикален театър „Стефан Македонски“, както и текста на пиесата „Отвори, аз не съм лош човек“, поставена на сцената на Драматичен театър „Апостол Карамитев“, Димитровград.[2]
Наред с това Софрониев издава четири книги с хумористични разкази и миниатюри:
- 2004 – „Мелодия за шведско японче и саксофон“ (Издателство „Славяни“),
- 2004 – „Посока Запад“ (ИК „Жанет 45“),
- 2005 – „Нормални до доказване на противното“ (Издателство „Славяни“),
- 2013 – „Пълно объркване“ (ИК „Жанет 45“).[2]
Софрониев е автор и на биографичната книга за рокпевицата Милена Славова, озаглавена „Милена съм“ (ИК „Ирис“, 1993).
През 2013 г. получава литературната награда „Чудомир“ за разказа си „Минералната вода — начин на употреба“, излязъл във в. „Стършел“, бр. 48/2012 г. Наградата му е връчена на двадесетото юбилейно издание на Чудомировите празници за фейлетона, град Казанлък.[3][4]
Почива след тежко боледуване на 12 февруари 2015 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Визитка от интервю на Петър Софрониев, ФрогНюз, 16.04.2008
- ↑ а б Информация за Петър Софрониев, сайт на ИК „Жанет 45“.
- ↑ Награда „Чудомир“, в. „Стършел“.
- ↑ Петър Софрониев е новият носител на наградата „Чудомир“, БНР, 2 април 2013.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Петър Софрониев в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Петър Софрониев в Литературен свят
- Биография и библиография на Петър Софрониев в „Goodreads”
|
