Питър Уорбъртън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Питър Уорбъртън
Peter Warburton
английски пътешественик изследовател
Роден
Починал
5 ноември 1889 г. (76 г.)
ПогребанАвстралия

Националност Великобритания
Семейство
БащаРоуланд Уорбъртън
МайкаЕма Кростън
Питър Уорбъртън в Общомедия

Питър Еджъртън Уорбъртън (на английски: Peter Egerton Warburton) е английски военноморски офицер, пътешественик, изследовател на Австралия.

Произход и военна кариера (1813 – 1856)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 август 1813 година в Нортуич, графство Чешър, Англия, четвърти син в семейството на Роуланд Уорбъртън и съпругата му Ема Кростън. До 12-годишна възраст се обучава от френски частен учител вкъщи. След това постъпва като курсант във военно училище. От 1831 служи в британската армия в Индия и стига до чин майор. На 8 октомври 1838 се жени за Алисия Мант от Бат. През 1853 се оттегля от армията и същата година посещава брат си Джордж в Западна Австралия, след което заминава за Аделаида, Южна Австралия, където е назначен за комисар на полицията в щата.

Изследователска дейност (1856 – 1874)[редактиране | редактиране на кода]

През 1856, 1857 и 1858 г. изследва района на залива Спенсър и езерата Торънс и Еър в Централна Австралия. По време на пътуванията си в района открива добри пасища и източници на вода.

През 1869 г. напуска полицията и е назначен като щабен офицер с чин полковник в армията на Южна Австралия.

През 1860 г. изследва района на залива Стрики бей и го намира неподходящ за животновъдство.

През 1866 г. изследва райони северно от езерото Еър и открива река наречена по-късно на негово име. Това си пътуване описва в книгата „Major Warburton’a diary“. Adelaida, 1866.

На 21 септември 1872 Уорбъртън потегля от Аделаида с екип от седем души и седемнадесет камили и в началото на 1873 пристига в Алис Спрингс в центъра на Австралия. Оттам на 15 април 1873 отрядът се движи на запад-северозапад до горното течение на река Стърт Крийк (20º ю.ш.), а след това на запад. Пресичат Голямата пясъчна пустиня от изток на запад и достигат до горното течение на река Де-Грей. В самото „сърце“ на пустинята открива оазиса Джоана Спрингс. След това преминават през горните течения на редица пресъхващи реки и на 26 януари 1874, след повече от осем месеца от тръгването си от Алис Спрингс, достигат до Индийския океан на 20º 30` ю.ш. (залив Никол). Оттам с кораб се завръщат в Аделаида. Преходът е особено труден. През определени периоди от време застрелват по една камила и ползват месото ѝ за храна. Независимо от това всички са болни от скорбут, а Уорбъртън загубва зрението си на едното око. По този начин Уорбъртън става първият европеец прекосил Западна Австралия от изток на запад.

Следващи години (1874 – 1889)[редактиране | редактиране на кода]

През 1874 г. Уорбъртън се връща за кратко в Англия, но само след шест седмици отново се завръща в Австралия. Отчетът му за пътуването в Западна Австралия е публикуван през 1875: „Journey across the western interior of Australia“ (London, 1875) и същата година е награден с медал от Кралското географско дружество.

Умира във фермата си близо до Аделаида на 5 ноември 1889 година на 75-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 162.
  • Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, стр. 331.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Peter Warburton в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​