Промени в праславянската вокална система

В ранния праславянски език се извършва съществени за по-нататъшния езиков развой качествени промени в системата на гласните.

Преминаване на квантитета в квалитет

Първата такава промяна е позната под наименованието преминаване на квантитета в квалитет. Това е изменение в качеството на дългите гласни, които първоначално се превръщат в дифтонги или само изгубват дългото си звучене.

ī > i	ĭ > ь
ū > y	ŭ > ъ
ē > ĕ	ĕ > e
ō > a	ŏ > o
ā > a	ă > o

По този начин квантитетът на гласните престава да има фонологична стойност в праславянски.

Монофтонгизация на възходящите дифтонги

Преминаването на квантитета в квалитет в праславянски е последвано от т.нар. монофтонгизация на възходящите дифтонги , т.е. превръщането на дифтонгите в монофтонги – прости гласни:

• oĭ, aĭ > ĕ
• eĭ > i
• oŭ, aŭ > u
• eŭ > ’u (ü); u

Тази промяна също е основна черта на славянската фонетика и е свързана с типичните славянски фонетични закони за синхармонизма и възходящата звучност в рамките на сричката.

Характерна за праславянски е появата на назални (носови) гласни:

• on, om; an, am > ọ
• en, em; ņ, m (сричкотворни), in (в заети думи)> ę

Вокализъм в краесловието

В праславянски при промяна на дългите гласни и дифтонгите, в края на думите понякога се получават различни рефлекси, което се дължи най-вероятно на отслабената артикулация, но и на граматична аналогия (например, при падежните окончания).

В краесловието кратките високи вокали ĭ и ŭ се развиват така:

• ĭm, ĭn > ь (запазва се краткостта)
  • – * gastin > gostь (винителен падеж, единствено число)
• ŭm, ŭn > ъ
  • – * sūnun > synъ (винителен падеж, единствено число)
• ĭns > i : * gastins > gosti
• ŭns > y : * sūnuns > syny

Подобно на u в краесловна позиция се развива и старото o:

• om, on > ъ
• os > ъ
• ons > y

Краесловното ēr се променя в i:

• – * mater > mati

В края на думите дифтонгите oĭ и aĭ дават при различна интонация различни рефлекси:

• при низходяща интонация oĭ, aĭ > ĕ:
  • при съществителни имена от a-основи:rọcĕ (дателен падеж, местен падеж, единствено число)
  • при съществителни имена от o-основи: rabĕ (местен падеж, единствено число)

• при възходяща интонация oĭ, aĭ > i
  • при съществителни имена от o-основи: rabi, vlъci, bodzi < * bogoĭ (именителен падеж, множествено число)

В краесловието голямата носовка (назално ọ) във винителен падеж единствено число при съществителни от женски род, a-основи и при глаголите в първо лице сегашно време е рефлекс на am, an:

• ženọ, dvignọ, nesọ

Използвана литература

• Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978–1979)
• Увод в изучаване на южнославянските езици, БАН, С. 1986