Райнер Кунце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Райнер Кунце
Reiner Kunze
Райнер Кунце през 2012 г.
Райнер Кунце през 2012 г.
Роден16 август 1933 г. (90 г.)
Професияпоет, писател, белетрист, публицист, преводач
Националност Германия
Жанрстихотворение, есе
Награди„Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1973)
„Георг Бюхнер“ (1977)
„Андреас Грифиус“ (1977)
Подпис
Уебсайтreiner-kunze.com
Райнер Кунце в Общомедия

Райнер Кунце (на немски: Reiner Kunze) е германски поет, белетрист, публицист, преводач и автор на книги за деца.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 август 1933 г. в Йолсниц, Ерцгебирге в семейството на миньор. Кунце изучава философия, журналистика и публицистика в университета „Карл Маркс“ в Лайпциг. Ранните си стихове публикува през 1953 г. в списание „Нойе дойче литератур“. От 1955 до 1959 г. е научен сътрудник в Лайпцигския университет.

60-те и 70-те години[редактиране | редактиране на кода]

Първата стихосбирка на Райнер Кунце излиза под заглавие „Птици над росата“ (1959) и съдържа любовна лирика и песни, последвана от „Ала славеят ликува“ (1962). Политически нападки принуждават Кунце да прекъсне научното си поприще, малко преди да защити докторската си дисертация. Препитава се със случайна работа и две години пребивава в Чехословакия. Това е времето, когато създава първите си преводи от чешки и поетическата си книга „Посвещения“ (1963). През 1968 г. в знак на протест срещу навлизането на държавите от Варшавския договор в Чехословакия и смазването на Пражката пролет Райнер Кунце напуска партията. Стихосбирката му „Чувствителни пътища“ [1] (1969) предизвиква остра реакция сред културната администрация на ГДР. Все пак излизат стихосбирките му „Стайна сила на звука“ (1972) и „Писма със син печат“ (1973). А прозаичната книга на Кунце „Чудесните години“ (1976), публикуван във ФРГ, става причина да бъде изключен от Съюза на писателите в ГДР, което означава забрана за публикуване.

Емиграция във ФРГ[редактиране | редактиране на кода]

Райнер Кунце през 2011 г.

Поради нарастващия натиск върху него и семейството му Райнер Кунце се преселва през 1977 г. във ФРГ. Там издава стихосбирките „На своя надежда“ (1981), „Разговори с кос“ (1984) и „Единственият на всекиго живот“ (1986). През 1988 – 1989 г. Кунце изнася лекции по поетика в Мюнхенския и Вюрцбургския университет.

След политическата промяна в Германия през 1989 г. е избран за почетен доктор на Дрезденския технически университет (1992). Почетен гражданин на Грайц (1995). Публикува още стихосбирката „Един ден върху тази земя“ (1998). Установява се да живее в Ерлау край Пасау, Бавария.

Книгите на Райнер Кунце са преведени на 30 езика.

В чест на поета родният му град Йолсниц учредява литературната награда „Райнер Кунце“, която се присъжда от 2007 г. на всеки две години.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Zukunft sitzt am Tische, Gedichte, 1955 (zusammen mit Egon Günther)
  • Vögel über dem Tau. Liebesgedichte und Lieder, 1959
  • Fragen des lyrischen Schaffens, 1960
  • Widmungen, Gedichte, 1963
  • Die guten Sitten, Feuilletons, 1964 (zusammen mit Heinz Knobloch)
  • Sensible Wege, 1969
  • Der Löwe Leopold, fast Märchen, fast Geschichten, 1970
  • Zimmerlautstärke, 1972
  • Brief mit blauem Siegel, 1973
  • Die wunderbaren Jahre, Prosa, 1976
  • Auf eigene Hoffnung, Gedichte, 1981
„Стихотворения“ (2001)
  • gespräch mit der amsel, Frühe Gedichte, 1984
  • Eines jeden einziges Leben, Gedichte, 1986
  • Das weiße Gedicht, Essays, 1989
  • Deckname "Lyrik". Eine Dokumentation, 1990
  • Wohin der Schlaf sich schlafen legt, Gedichte für Kinder, 1991
  • Am Sonnenhang. Tagebuch eines Jahres, 1993
  • Wo Freiheit ist... Gespräche 1977 – 1993, 1994
  • Begehrte, unbequeme Freiheit. Interviews 1989 – 1992, 1993
  • Ein Tag auf dieser Erde, Gedichte, 1998
  • Steine und Lieder, Namibische Notizen und Fotos, 1996
  • Gedichte, 2001
  • Der Kuß der Koi, Prosa und Fotos, 2002
  • Die Aura der Wörter. Denkschrift zur Rechtschreibreform, 2004
  • Wo wir zu Hause das Salz haben, Nachdichtungen, 2003
  • Die Chausseen der Dichter, Gespräch über Peter Huchel und die Poesie, 2004
  • Bleibt nur die eigene Stirn. Ausgewählte Reden, 2005
  • lindennacht, Gedichte, 2007
  • Mensch im Wort. Drei Gedichte für Kinder und dreißig Antworten auf Fragen von Jürgen P. Wallmann, 2008
  • Die Sprache, die die Sprache spricht, Rede, 2009
  • Was macht die Biene auf dem Meer?, Gedichte für Kinder mit Bildern von Horst Sauerbruch, 2011
  • Wenn wieder eine Wende kommt. Schriftsteller sein in Deutschland, Vortrag, 2011
  • Dichter dulden keine Diktatoren neben sich. Reiner Kunze. Die wunderbaren Jahre. Von Deutschland nach Deutschland, Ein Lesebuch zu Reiner Kunzes 80. Geburtstag, 2013

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Стихотворението „Чувствителни пътища“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. ↑ Schriftsteller Reiner Kunze erhält Hohenschönhausen-Preis, Focus vom 30. September 2014 // Архивиран от оригинала на 2018-08-15. Посетен на 2018-10-22.
  3. ↑ Reiner Kunze erhält den Franz Josef Strauß-Preis

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Райнер_Кунце&oldid=11984396“.