Розе Ауслендер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Розе Ауслендер
Rose Ausländer
RoseA.jpg
Розе Ауслендер (1931)
Родена 11 май 1901 г.
Починала 3 януари 1988 г. (86 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия
Активен период 1921-1986
Направление експресионизъм
нова вещественост
Съпруг Игнац Ауслендер (1923 - 1931)
Подпис Signature of Rose Auslaender.jpg
Розе Ауслендер в Общомедия

Розе Ауслендер (на немски: Rose Ausländer) всъщност Розали Беатрис Шерцер (Rosalie Beatrice Scherzer) е смятана за австрийска поетеса, родена в Чернивци, Буковина (Украйна) в семейството на юрист.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Розе Ауслендер (1914)

Розе Ауслендер израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на еврейската традиция. Розе следва литературознание и философия в университета на Чернивци, а в 1921 г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в САЩ, където се оженват. Там публикува първите си стихове и работи като редактор, секретарка и банкова служителка. В 1926 г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, понеже се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка и изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавател по английски.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Старият университет в Чернивци
Розе Ауслендер (1918)

В Чернивци излиза първата стихосбирка на Розе Ауслендер „Небесната дъга“ (1939). През Втората световна война градът е окупиран и поетесата прекарва две години в гетото и още една година се укрива, за да избегне депортирането в концлагер. В гетото на Чернивци се запознава с поета Паул Целан, под чието влияние модернизира своя литературен стил и се освобождава от експресионистичния си звукопис.

В 1946 г. Розе Ауслендер заминава за Ню Йорк, където отново придобива американско гражданство и сътворява стихове на английски. Едва по-късно, през 1956 г., започва отново да пише на немски, преодоляла мъчително езиковата травма от преследванията.

Първата следвоенна книга на поетесата „Сляпо лято“ (1965) излиза във Виена и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във ФРГ, пътува много, преди всичко в Италия, където открива своя нова „духовна родина“.

Последните две десетилетия от живота си Розе Ауслендер прекарва в пансион за възрастни хора на еврейската общност в Дюселдорф, тежко болна от артрит и принудена да диктува стиховете си, понеже не може сама да пише.

Публикува общо над двадесет стихосбирки, сред които емблематичната „Майчина земя“ [1] (1978) и претърпялата много издания „Броя звездите на своите думи“ (1983).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За творчеството си Розе Ауслендер получава редица литературни отличия, между които наградите Дросте на град Меерсбург (1967), Андреас Грифиус (1977), Розвита на град Бад Гандерсхайм (1980), „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1984) и Евангелистката награда за книга (1986).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Regenbogen, Gedichte, 1939
  • Blinder Sommer, Gedichte, 1965
  • Inventar, Gedichte, 1972
  • Ohne Visum, Gedichte und kleine Prosa, 1974
  • 36 Gerechte, Gedichte, 1975
  • Andere Zeichen, Gedichte, 1975
  • Gesammelte Gedichte, Gedichte, 1976
  • Noch ist Raum, Gedichte, 1976
  • Doppelspiel, Gedichte, 1977
  • Es ist alles anders, Gedichte, 1977
  • Mutterland, Gedichte, 1978
  • Es bleibt noch viel zu sagen, Gedichte, 1978
  • Aschensommer. Ausgewählte Gedichte, 1978
  • Im Atemhaus wohnen, Gedichte, 1980
„Има още пространство“ (1976)
  • Einverständnis, Gedichte, 1980
  • Nacht, Gedichte, 1981
  • Einen Drachen reiten, Gedichte, 1981
  • Mein Atem heißt jetzt, Gedichte, 1981
  • Mein Venedigt versinkt nicht, Gedichte, 1982
  • Mutterland Einverständnis, Gedichte, 1982
  • Südlich wartet ein wärmendes Land, Gedichte, 1982
  • Ich zähl die Sterne meiner Worte, Gedichte, 1983
  • So sicher atmet nur der Tod, Gedichte, 1983
  • Gesammelte Werke in sieben Bänden und einem Nachtragsband, 1984
  • Festtag in Manhattan, Gedichte, 1985
  • Ich spiele noch, Neue Gedichte, 1987
  • Freundschaft mit der Mondin, Gedichte, 1987
  • Der Traum hat / offene Augen. Gedichte 1965-1978, 1987
  • Aber vergiss nicht / es gibt ja das Licht!, Gedichte, 1987
Посмъртни издания
  • Einst war ich Scheherezade, Gedichte, 1988
  • Immer zurück zum Pruth. Ein Leben in Gedichten, 1989
  • Sieben neue Tage, Gedichte und Prosa, 1990
„Стихотворения“
(2001)
  • Treffpunkt der Winde, Gedichte, 1991
  • Hinter allen Worten, Gedichte, 1992
  • Wir wohnen in Babylon, Gedichte, 1992
  • Gelassen atmet der Tag, Gedichte, 1992
  • Wir pflanzen Zedern, Gedichte, 1992
  • Die Musik ist zerbrochen, Gedichte, 1993
  • Wir ziehen mit den dunklen Flüssen, Gedichte, 1993
  • Brief aus Rosen, Gedichte, 1994
  • Sanduhrschritt, Gedichte, 1994
  • Und nenne dich Glück, Gedichte, 1994
  • Denn wo ist Heimat?, Gedichte, 1994
  • The Forbidden Tree, Englische Gedichte, 1995
  • Gedichte, 2001

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]