Рангел Вълчанов
| Рангел Вълчанов | |
| български режисьор и актьор | |
 Рангел Вълчанов през 2012 г. | |
| Роден |
12 октомври 1928 г.
|
|---|---|
| Починал | 30 септември 2013 г.
|
| Режисура | |
| Значими филми | „Инспекторът и нощта“ (1963), „Следователят и гората“ (1976), „Лачените обувки на незнайния воин“ (1979), „За къде пътувате?“ (1986), „А сега накъде?“ (1989) |
| Семейство | |
| Съпруга | Саша Крушарска (1959 – 1961) Яна Пипкова[1] |
| Деца | Ани Вълчанова |
| Уебсайт | |
| Рангел Вълчанов в Общомедия | |
Рангел Петров Вълчанов е български режисьор, сценарист и актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 12 октомври 1928 г. в село Кривина край София. Завършва театрална режисура при професор Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1953). Работи в Студия за игрални филми „Бояна“ от 1952 година като асистент-режисьор и режисьор. Член е на Европейската филмова академия и народен артист.
Широко известни с оригиналността на художественото му мислене са филмите му „Инспекторът и нощта“, „Вълчицата“. От 1970 до 1972 година работи в Чехословакия, където заснема „Лице под маска“ и „Шанс“. После отново в България продължава да изненадва с нестандартните си решения в „Следователят и гората“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“.
През юли 2006 година започва работа по продължение на филма „А сега накъде?“ със заглавие „А днес накъде?“. Избран е за филмов режисьор номер 1 на България през XX век. На 9 октомври 2012 година е избран за действителен член на Българската академия на науките.[2]
Рангел Вълчанов умира на 30 септември 2013 година.[3][4]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Рангел Вълчанов е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]- През 1999 г. е удостоен с орден „Стара планина“.[5]
- През 2008 г. е отличен с Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“[6]
- На 4 ноември 2008 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“.[7]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Като режисьор
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми | Копродукции | |
|---|---|---|---|
| 2006 | А днес накъде? | ||
| 2003 | Изстрели в Храма на Удоволствията | – документален | |
| 1993 | Фатална нежност | ||
| 1990 | Немирната птица любов | ||
| 1990 | А сега накъде? | ||
| 1986 | За къде пътувате | ||
| 1983 | Последни желания | ||
| 1979 | Лачените обувки на незнайния воин | ||
| 1978 | С любов и нежност | ||
| 1976 | Следователят и гората | ||
| 1973 | Бягство в Ропотамо | ||
| 1972 | Шанс | ||
| 1970 | Лице под маска | България / Чехословакия | |
| 1970 | Езоп | България / Чехословакия | |
| 1967 | Пътешествие между два бряга | ||
| 1965 | Вълчицата | ||
| 1963 | Инспекторът и нощта | ||
| 1962 | Слънцето и сянката | - отличия в Сан Франциско, Лос Аламос, Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан. | |
| 1958 | На малкия остров | - втора награда за режисура на кинофестивала в Прага и почетен диплом в Мелбърн. |
Като сценарист
[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми |
|---|---|
| 1993 | Фатална нежност |
| 1990 | Немирната птица любов |
| 1990 | А сега накъде? |
| 1986 | За къде пътувате |
| 1983 | Последни желания – с Миряна Башева |
| 1979 | Лачените обувки на незнайния воин |
| 1967 | Пътешествие между два бряга |
| 1965 | Вълчицата |
Като актьор
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2009 | Раци | |||
| 2004 | Откраднати очи | България / Турция | луд | |
| 2002 | Рапсодия в бяло | председателят на комисията | ||
| 1997 | Рекет – („Il Racket“) Гражданинът въстава – (2 заглавие) |
6 | Италия | |
| 1993 | Нещо във въздуха | продавач на шапки | ||
| 1990 | Немирната птица любов | архиепископ | ||
| 1990 | Карнавалът | режисьорът | ||
| 1979 | Лачените обувки на незнайния воин | Рангел Вълчанов | ||
| 1979 | Двойникът | |||
| 1970 | Езоп | България / Чехословакия | участник в хора | |
| 1966 | Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров | |||
| 1964 | Невероятна история | Зарков | ||
| 1963 | Търси се спомен | чете текста | ||
| 1962 | Слънцето и сянката | човек на плажа | ||
| 1956 | Две победи | Ламби Бушона | ||
| 1956 | Димитровградци | |||
| 1956 | Екипажът на „Надежда“ | моряк | ||
| 1955 | Точка първа | участник във филма | ||
| 1954 | Песен за човека | Лесев | ||
| 1951 | Утро над родината | Стойчев | ||
| 1950 | Тревога | Бойко |
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Рангел Вълчанов. „Всички ще умрем, а сега наздраве“. Пловдив, Жанет-45, 2010.
- Рангел Вълчанов. „Ура! Най-после и онемях!“. Пловдив, Жанет-45, 2012.
- Рангел Вълчанов. „Хем съм сам, хем няма никой“. София: Сиела, 2013. ISBN 978-954-28-1287-6 [8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Музите, които вдъхновяваха Рангел Вълчанов // 24chasa.bg. 24 часа, 05.10.2013. Посетен на 1 март 2015.
- ↑ Рангел Вълчанов и Пламен Карталов са избрани за академици // mediapool.bg. Mediapool, 2012. Посетен на 9 октомври 2012.
- ↑ Даниел Николов, „Почина Рангел Вълчанов“, в. „Стандарт“, 30 септември 2013 г.
- ↑ „Почина режисьорът Рангел Вълчанов“, vesti.bg, 30 септември 2013 г.
- ↑ Указ № 12 от 22 януари 1999 г.
- ↑ Премиерът Сергей Станишев връчи на режисьора Рангел Вълчанов държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ // Министерство на културата, 03.11.2008. Посетен на 16.02.2016.
- ↑ Указ № 307 Обн. ДВ. бр.98 от 14 ноември 2008 г.
- ↑ За „Хем съм сам, хем няма никой“ на сайта на издателство „Сиела“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Рангел Вълчанов в kino.dir.bg
- ((en)) Рангел Вълчанов в
Internet Movie Database - ((ru)) Рангел Вълчанов в КиноПоиск
- ((ru)) Рангел Вълчанов в Кино-Театр
- Красимир Крумов, „Народът дете“, в. „Култура“, бр.38 (2293), 17 октомври 2003 г. (за „Лачените обувки на незнайния воин“ (1979) на Рангел Вълчанов)
- Красимир Крумов, „Народът дете. 2 част“, в. „Култура“, бр.39 (2294), 24 октомври 2003 г. (за „Лачените обувки на незнайния воин“ (1979) на Рангел Вълчанов)
| |||||||||||||||||||||||
|
