Рене II (Лотарингия)

Рене II René II de Lorraine
1-ви херцог на Лотарингия
Паметник на Рене в Нанси
Роден	2 май 1451 г. Анже, Кралство Франция
Починал	10 декември 1508 г. Франция
Погребан	Нанси, Франция
Управление
Период	1473 – 1508
Предшественик	Никола I
Наследник	Антон II (Лотарингия)
Други титли	граф дьо Водемон
Герб
Семейство
Род	Лотаринги
Деца	Антон II (Лотарингия) Клод І дьо Гиз
Рене II в Общомедия

Рене́ II Лотарингски (на френски: René II de Lorraine; * 2 май 1451, Анже, Кралство Франция; † 10 декември 1508, Франция) е херцог на Лотарингия от 1473 до смъртта си, представител на Третия Лотарингски дом. Наследява братовчед си Никола I, син на Жан II.

Други титли

• Граф дьо Водемон (1470 – 1508), след присъединяването на графството към Херцогство Лотарингия; наследява баща си;
• Граф д’Омал и д’Елбьоф (1473 – 1508), наследява своя чичо;
• Херцог Лотарингски (1473 – 1508);
• Сир дьо Жуанвил (1476 – 1508), наследява брат си;
• Херцог дьо Бар (1480 – 1508), наследява майка си;
• Барон Майенски (1481 – 1508), наследява Шарл IV Анжуйски.

Живот

Рене ІІ пред останките на Шарл Бургундски

Син е на Фери II, граф дьо Водемон, и неговата съпруга Йоланда Анжуйска, дъщеря на крал Рене I Анжуйски.

В края на юношеските си години, Рене е представен в двора на дядо си – Рене I Анжуйски. През 1470 г., след смъртта на баща си, наследява Графство Водемон (присъединявайки го по този начин към Херцогство Лотарингия), а три години по-късно, след смъртта на Жан VIII д’Аркур, Рене става граф д’Омал и д’Елбьоф, сенешал и управител на Анжу.

Рене II участва в Бургундските войни (1474 – 1477), по време на които Херцогство Лотарингия и Швейцарския съюз водят тежка борба с херцога на Бургундия, Шарл Дръзки, в чиито планове влиза присъединяването на Лотарингия.

Отряд на лотарингската кавалерия с численост 1800 души под командването на Рене участва в битката при Муртен, където съюзниците побеждават бургундците. На 6 октомври 1476 г. Рене освобождава от бургундските войски столицата на херцогството си, Нанси.

На 5 януари 1477 г. Рене командва обединената лотарингско-швейцарска армия, която в битката при Нанси окончателно разгромява бургундските войски, при това в нея е убит херцога на Бургундия.

Фамилия

∞ 1. на 9 септември 1471 го. в Анже с Жана д'Аркур.

∞ 2. на 1 септември 1485 година в Орлеан с Филипа Хелдернска (9 ноември 1467 – 28 февруари 1547), дъщеря на Адолф д'Егмонт и Катарина дьо Бурбон. Имат 12 деца:

1. Карл (1486, ум млад);
2. Франсоа (1487 – 1487);
3. Антоан II Добрия, 2-ри херцог Лотарингски от Дом де Водемон (1473 – 1737) и дьо Бар (1489 – 1544), женен от 1509 година за Рене Бурбон-Монпансье (1494 – 1539);
4. Анна (1490 – 1491);
5. Никола (1493, умира млад);
6. Изабел Лотарингска (1494 – 1508);
7. Клод Лотарингски (1496 – 1550), първи херцог де Гиз, граф д'Аркур и д'Омал, барон д'Елбьоф, де Майен, сеньор дьо Жуанвил, женен от 1513 на Антоанета дьо Бурбон-Вандом;
8. Жан Лотарингски (1498 – 1550), кардинал Лотарингски, епископ Тул, Мец и Верден;
9. Луи Лотарингски (1500 – 1528), епископ Верденски, граф дьо Водемон;
10. Клод и Катерина Лотарингски (1502, близнаци, ум. млади)
11. Франсоа Лотарингски (1506 – 1525, загинал при Павия), граф дьо Ламбек.

• 
  Антоан II Добрия,
  худХанс Холбайн
• 
  Клод Лотарингски
• 
  Жан Лотарингски, кардинал

Източници

• Lepage, Henri (1884). "La guerre de Sedan: Episode du règne de René II (1493–1496)". Mémoires de la Société d'archéologie lorraine. 3. 34: 183 – 224.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Рене II (герцог Лотарингии)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​