Направо към съдържанието

Риичи Йокомицу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Риичи Йокомицу
横光 利一
Риичи Йокомицу, 1937 г.
Риичи Йокомицу, 1937 г.
Роден17 март 1898 г.
Починал30 декември 1947 г. (49 г.)
Токио, Япония
Професияписател, поет
Националност Япония
Активен период1917 – 1947
Жанрдрама, научна фантастика, мемоари, хайку
Направлениемодернизъм
Течениенеосенсуализъм


СъпругаКимико Коджима (1923 – 1926),
Чийо Хината (?-?)
Деца3
Уебсайт
Риичи Йокомицу в Общомедия

Риичи Йокомицу (на японски: 横光 利一, Yokomitsu Riichi) е японски литературен критик, поет и писател на произведения в жанра драма, научна фантастика и мемоари.

Основател и водач на групата неосенсуалисти „Шинканкаку-ха“ (Нова школа за светоусещане), която е повлияна от европейския авангардизъм от началото на 20 век.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Риичи Йокомицу е роден на 17 март 1898 г. в Аидзу-Вакамацу, Фукушима, Япония, в семейството на железопътен инженер-геодезист. Заради работата на баща му семейството често се мести. През 1906 г., когато баща му преминава на работа в Корея, семейството се мести в Хигаши Уемура, префектура Мие, където е домът на родителите на майка му, а през 1909 г. в Оцу. В детството си активно се занимава със спорт – джудо, плуване, лека атлетика. Завършва средното си образование в Уено. Чете много и опитва да пише още в гимназията.

През 1916 г. постъпва в литературния отдел на Университета Васеда в Токио въпреки неодобрението на баща си. През 1917 г. временно напуска поради нервен срив. През 1921 г. е изключен от университета заради отсъствия. През 1919 г. започва да учи при Хироши Кикучи, при когото среща поета Харуо Сато и става приятел с Ясунари Кавабата. Докато учи, започва да печата самостоятелно свои произведения. През 1922 г. баща му умира в Корея и той трябва да издържа семейството.

През 1923 г. се присъединява към литературното списание „Bungei Shunjū“ (Литературен свят), и скоро става един от най-известните му автори благодарение на разказите „Слънцето“ и „Полет“. През 1924 г. се премества в „Bungei Jidai“ (Литературна ера), където е колега с Ясунари Кавабата и други писатели. Списанието става център на групата неосенсуалисти, а той се изявява като противник на натурализма и пролетарската литература.

През 1926 г. съпругата му Кими умира от туберкулоза, което той преживява тежко, и което се отразява в някои от произведенията му.

През 1930 г. е издадена повестта му „Машина“, която изобразява човешкия модел на градска фабрика, използвайки експериментални техники.

През 1932 г. е издаден романът му „Шанхай“, който е фокусиран около революционните събития на 30 май 1925 г. в китайския мегаполис проследявайки историята на група японски емигранти. Той разглежда темите и противоречията на Източна Азия от онези години, които са между колониализма, случаите на независимост, комунизма и национализма.

През 1936 г. прекарва шест месеца в Европа по повод на Олимпийските игри в Берлин. По време на Тихоокеанската война подкрепя политиката на правителството и одобрява практиката на камикадзе. През януари 1945 г., поради заплахата от бомбардировки, е евакуиран със семейството си в префектура Ямагата в гладните селски райони, където здравето му е разклатено. След поражението на Япония във войната е подложен на цензура и наказателно преследване заради възгледите си. Наричан е „военен престъпник на литературата“. Въпреки това той продължава да пише до края на живота си.

Като един от основателите на групата „Шинканкаку-ха“ спомага за въвеждането на европейска авангардна литература в Япония през междувоенния период и отваря вратата към японския модернистичен стил. Стилистичната му иновация и противопоставяне на пролетарската литература, предоставят възможности, различни от реализма и романа „Аз“.

Риичи Йокомицу умира от перитонит, причинен от усложнение на стомашна язва, на 30 декември 1947 г. в Токио.

Гробът на Риичи Йокомицу
честична библиография
  • 文章世界Bunshō sekai (1917)
  • 日輪 Nichirin (1923)
  • 頭ならびに腹 Atama narabi ni hara (1924)
  • 春は馬車に乗ってHaruhabashaninotte (1926)
  • 機械 Kikai (1930)
    Машина” в „Японски разкази“, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Владимир Божков
  • 上海 Shanhai (1931)
  • 上海 Shanghai (1932)
  • 園 Sono (1936)
  • 秋 Aki (1939)
  • 1925 Nichirin
  • 1926 Kurutta ippêji
  • 1930 Machi no senkôtei
  • 1936 Kazoku kaigi
  • 1970 Kenju giga
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 横光利一 в Уикипедия на японски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​