Направо към съдържанието

Робърт Грегъри Браун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Робърт Грегъри Браун
Robert Gregory Browne
ПсевдонимЕдуард Фалън (съвместен)
Роден8 юли 1955 г. (68 г.)
Професияписател, сценарист
Националност САЩ
Активен период1990 -
Жанртрилър, научна фантастика, фентъзи, драма, документалистика
Известни творби„Целуни я за сбогом”

СъпругаЛейла Браун
Деца2
Уебсайтrobertgregorybrowne.com

Робърт Грегъри Браун (на английски: Robert Gregory Browne) е американски сценарист, музикант, драматург и писател на произведения в жанра трилър, научна фантастика, фентъзи, драма и документалистика. Пише и под съвместния псевдонима Едуард Фалън (на английски: Edward Fallon). В България е издаван и като Робърт Браун.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Робърт Грегъри Браун е роден през 1955 г. в Сан Габриел, Калифорния, САЩ. На 11-годишна възраст се премества със семейството си в Хонолулу, Хавай. Вдъхновен от произведенията на Доналд Уестлейк, решава да бъде писател и пише ръкопис от 130 страници на комедиен трилър, който остава недовършен. Опитва да пише също сценарии за епизоди на популярните сериали „Досиетата Рокфорд“ и „Хари О“, както и други, но никой от тях не е приет. След това той насочва интереса си към музиката.[3]

През 1990 г. отново се захваща с писане и завършва пълнометражния сценарий „Отлив“, който става един от победителите в конкурса за стипендии за сценаристи „Никъл“, програма спонсорирана от Академията за филмово изкуство и наука за амбициозните сценаристи във филмовата индустрия.[1] Той е поканен в Холивуд, където работи в продължение на много години. В края на 90-те години работи с продуцента и писател Лари Броуди и е нает от Fox Kids като персонален сценарист за анимационното шоу Diabolik, базирано на известния италиански комикс. По-късно той и Броуди работят заедно по продукцията на „Марвел“, „Спайдър-Мен до краен предел“.[1] В крайна сметка, обезсърчен от посоката, в която поема кариерата му, той решава да опита да пише романи.[2][3][4]

Първият му роман „Целуни я за сбогом“ от поредицата „Четвъртото измерение“ е издаден през 2007 г. Алекс Гъндърсън е харизматичен, неуловим убиец, но следователят Джак Донован е по петите му години наред. При едно преследване загива съучастничката на Гъндърсън – Сара, която е бременна от него. Гневът на психопата Гъндърсън се насочва към дъщерята на Донован, която отвлича и затваря в ковчег с въздух, достатъчен само за 72 часа. Донован трябва да го хване бързо жив, защото само той знае къде е дъщеря му. През 2010 г. романът е екранизиран в телевизионния филм „Линията“ с участието на Дилън Уолш, Майкъл Рапапор, Сандрин Холт и Тери Кини.[1][2][3]

През 2011 г. е издаден фентъзи трилърът му „Пътят към Рая“. По света растат случаите на мистериозно самозапалване и агент Бернадет Калахан разбира, че е изправена пред събития от свръхестествен характер. В помощ на разследването ѝ става ексцентричния историк Бати Лалори, който знае много за ангелите, демоните и отвъдното. Двамата попадат на следите на излизаща извън границите на реалното конспирация, а ключът за разгадаването ѝ се крие в текстове от Стария завет, Дяволската библия и „Изгубеният рай“ на Джон Милтън.[2]

В периода 2012 – 2013 г. е издадена поредицата му трилъри „Съдебни маниаци“, които стават бестселъри на Amazon, а през 2013 г. е издадена поредицата трилъри „Александра По“ в съавторство с писателя Брет Батълс. Робърт Грегъри Браун е съосновател и творчески директор на компанията Braun Haus Media. Чрез своята компания издава поредицата „Бавно“ под псевдонима Едуард Фалън с други писатели. Член е на Асоциацията на Международните писатели на трилъри.

Той е и драматург и композитор на мюзикъла Dream that You Can Fly.[4]

Робърт Грегъри Браун живее със семейството си в Охай, Калифорния, и в Хонолулу, Хавай.[2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Като Робърт Грегъри Браун[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Down Among the Dead Men (2010) – издаден и като The Innocent Ones[1][2]
  • The Paradise Prophecy (2011)
    Пътят към Рая, изд.: ИК „Обсидиан“, София (2012), прев. Надежда Розова

Поредица „Четвъртото измерение“ (Fourth Dimension)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kiss Her Goodbye (2007)[1][2][3]
    Целуни я за сбогом, изд.: ИК „Бард“, София (2012), прев. Анна Христова
  2. Whisper in the Dark (2008)
  3. Kill Her Again (2009)

Поредица „Съдебни маниаци“ (Trial Junkies)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Trial Junkies (2012)[1][2]
  2. Negligence (2013)

Поредица „Александра По“ (Alexandra Poe) – с Брет Батълс[редактиране | редактиране на кода]

  1. Poe (2013)[1][2]
  2. Takedown (2013)

Поредица „Джеферсън Шоу“ (Jefferson Shaw)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Double Negative (2021)[1]

Участие в общи серии с други писатели[редактиране | редактиране на кода]

Поредица „Началото на Полет 12“ (Flight 12 Begins)[редактиране | редактиране на кода]
3. Side Steal (2015)[1][2]
от поредицата има още 4 романа от различни автори

Новели Bottom Deal (2011)[1] Nothing But the Cold Wind (2012) Speechless (2014)

Документалистика Casting the Bones (2015)[1]

Като Едуард Фалън[редактиране | редактиране на кода]

Поредица „Бавно“ (Linger)[редактиране | редактиране на кода]

1. Dying Is a Wild Night (2015)[2]
7. Journey of a Thousand Miles (2017)
от поредицата има още 5 романа от различни автори

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Robert Gregory Browne в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​