Рюдигер Сафрански
| Рюдигер Сафрански Rüdiger Safranski | |
 Рюдигер Сафрански през 2013 г. | |
| Роден | 1 януари 1945 г. |
|---|---|
| Професия | писател, литературовед, философ |
| Националност |  Германия |
| Жанр | литературна критика, биография, есе |
| Награди | „Награда Фридрих Хьолдерлин“ на град Бад Хомбург (2006) „Награда Томас Ман“ на град Любек (2014) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Рюдигер Сафрански в Общомедия | |
Рюдигер Сафрански (на немски: Rüdiger Safranski) е немски писател, литературовед и философ.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Рюдигер Сафрански учи в хуманитарната гимназия в Ротвайл с намерението да следва теология. Променя желанието си и от 1965 г. следва философия (при Теодор Адорно), германистика, история и история на изкуството в университетите на Франкфурт на Майн и Берлин.
През 1970 г. Сафрански е един от основателите на маоистки ориентираната нова Комунистическа партия на Германия[1]. От 1972 до 1977 г. е научен асистент по германистика в Свободния университет, Берлин, като през 1976 г. защитава докторска дисертация на тема „Изследвания върху развитието на работническата литература във Федералната република“.
През 1987 г. се установява в Берлин като писател на свободна практика. Създава си известност преди всичко с монографии върху Шилер, Е. Т. А. Хофман, Шопенхауер, Ницше, Гьоте и Хайдегер. От 1994 г. е член на немския ПЕН клуб, а от 2001 г. – на Немската академия за език и литература в Дармщат.
През лятото на 2012 г. академичният съвет на Свободния университет, Берлин го назначава за хоноруван професор по философия и хуманитаристика[2].
В края на 2015 г. Сафрански се дистанцира от немската политика за бежанците и особено от т.нар. „култура на приветстването“, която заплашва Германия от неспирен поток имигранти.
От 2009 г. писателят живее със семейството си в Баденвайлер[3]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Studien zur Entwicklung der Arbeiterliteratur in der Bundesrepublik, 1977 (Dissertation FU Berlin, Fachbereich 16 – Germanistik, 1976, 307 Seiten)
- E.T.A. Hoffmann. Das Leben eines skeptischen Phantasten, 1984
- Schopenhauer und die wilden Jahre der Philosophie. Eine Biographie, 1988
- Wieviel Wahrheit braucht der Mensch? Über das Denkbare und das Lebbare, 1990
- Ein Meister aus Deutschland. Heidegger und seine Zeit, 1994
- Das Böse oder Das Drama der Freiheit, 1997[4]
- Friedrich Nietzsche. Biographie seines Denkens, 2000
- Wieviel Globalisierung verträgt der Mensch?, 2003
- Колко глобализация може да понесе човекът?, изд.: Критика и хуманизъм, София (2006), прев. Анета Иванова, Владимир Теохаров
- Schiller oder die Erfindung des Deutschen Idealismus, 2004
- Schiller als Philosoph – Eine Anthologie, Berlin 2005
- Romantik. Eine deutsche Affäre, 2007
- Goethe und Schiller. Geschichte einer Freundschaft, 2009
- Goethe. Kunstwerk des Lebens. Biografie, 2013, 2015
- Zeit, was sie mit uns macht und was wir aus ihr machen, 2015
- Der Weg aus der Festung, Reflexion zum Text der Kantate Er rufet seinen Schafen mit Namen von Johann Sebastian Bach, 2015
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- 1995: „Награда Фридрих Меркер“ за есеистика
- 1996: Wilhelm-Heinse-Medaille der Mainzer Akademie der Wissenschaften und der Literatur
- 1998: „Награда Ернст Роберт Курциус“ за есеистика
- 2000: „Награда Фридрих Ницше“ на провинция Саксония-Анхалт
- 2003: Premio Internazionale Federico Nietzsche der italienischen Nietzsche-Gesellschaft
- 2005: „Награда на Лайпцигския панаир на книгата“ in der Kategorie Sachbuch/Essayistik für Schiller oder Die Erfindung des Deutschen Idealismus
- 2006: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“
- 2006: „Литературна награда на вестник „Велт““
- 2009: „Награда Корине“ на баварския президент, за цялостно творчество
- 2009: „Федерален орден за заслуги“, първа степен
- 2010: Pfeifenraucher des Jahres, Ehrenpreis der Tabakindustrie
- 2010: Paul Watzlawick-Ehrenring[5]
- 2011: Oberschwäbischer Kunstpreis
- 2011: Allgäu-Preis für Philosophie
- 2013: Stern des Jahres der Münchener Abendzeitung in der Kategorie „Sachbuch“[6]
- 2014: Preis der Josef Pieper-Stiftung
- 2014: „Литературна награда на Фондация „Конрад Аденауер““
- 2014: „Награда Томас Ман“ на град Любек
- 2017: „Награда Лудвиг Бьорне“
- 2017: E.T.A. Hoffmann-Medaille der E.T.A. Hoffmann-Gesellschaft[7]
- 2018: „Национална награда на Германия“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Peter Schneider: Rebellion und Wahn. Mein '68. Köln 2008, S. 334 f.
- ↑ Prof. Dr. Rüdiger Safranski ist zum Honorarprofessor am Fachbereich bestellt worden
- ↑ „Ein Ort mit Charme“. Interview mit dem Schriftsteller Rüdiger Safranski, einem Neubürger von Badenweiler. In: Badische Zeitung, 4. Januar 2010
- ↑ Micha Brumlik: Die Gewalt der Freiheit, Die Zeit, am 19. September 1997
- ↑ Paul Watzlawick-Ehrenring
- ↑ Stern des Jahres 2013 Sachbuch: Rüdiger Safranski In: Abendzeitung, 26. Dezember 2013
- ↑ Christoph Hägele: Rüdiger Safranski denkt in Hallstadt über die Zeit nach
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Рюдигер Сафрански- ((de)) Биографични данни за Рюдигер Сафрански в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Рюдигер Сафрански в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Рюдигер Сафрански в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Рюдигер Сафрански в Die LYRIKwelt
- ((de)) Рюдигер Сафрански в Personensuche
- ((en)) Рюдигер Сафрански в
Internet Movie Database
|
