Направо към съдържанието

Сара Манхаймер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сара Манхаймер
Sara Mannheimer
Сара Манхаймер, 2012 г.
Сара Манхаймер, 2012 г.
Родена26 май 1967 г. (57 г.)
Професияписател, художник
Националност Швеция
Активен период2008 -
Жанрдрама, лирика
Известни творби„Действието”
Наградинаграда за литература на ЕС
Уебсайтwww.saramannheimer.se
Сара Манхаймер в Общомедия

Сара Манхаймер (на шведски: Sara Mannheimer) е шведска художничка дизайнер на стъкло, драматург, поетеса и писателка на произведения в жанра социална драма и лирика.[1][2][3]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сара Манхаймер е родена на 26 май 1967 г. в Лунд, Швеция, в семейството на журналиста Ото Манхаймер и социоложката Ева Бьоркандер. В периода 1987 – 1989 г. следва в Поетичната школа „Джак Керуак“ на Института „Наропа“ към Университета за изкуство и хуманитарни науки в Боулдър, в периода 1988 – 1989 г. учи в Работилницата за експериментално стъкло в Ню Йорк, в периода 1990 – 1991 г. учи в шведското училище за стъкло Orrefors & Kosta, през 1991 г. специализира в Стъкларското училище в Железни брод, Чехия, през 1992 г. следва в Академията за приложни изкуства в Прага, а в периода 1993 – 1996 г. следва в Академията „Герит Ритвелд“ в Амстердам, като има практика във фирма ARCO в Лисабон през 1995 г.[2][3]

След завършване на образованието си се установява в Стокхолм, където ръководи студиото за стъкло Stockholm Heta Glas, в което работи художествено стъкло и също така провежда свои собствени курсове по обработка на стъкло.[2] Прави и собствени изложби за художествено стъкло в Швеция и в чужбина.[3]

От 1987 г. пише за различни списания, включително собствена поезия, театрална критика, есета и преводи на чуждестранни поети. През 2008 г. е издаден първият ѝ роман „Правилата“, който е оригинална история за женското творческо аз, тялото и майчинството, представена чрез живота на една жена, чрез нейния път през сексуалността, любовта и работата, в сложната плетеница от правила, срещи, дете и няколко мъже, в комични и драматични ситуации. Романът получава одобрението на критиката и наградата на вестник „Борьос“ за литературен дебют.[1][2]

През 2011 г. е издаден вторият ѝ роман „Действието“. В проникнатата със символизъм история главна героиня е жена, водена от желанието да има библиотека съдържаща образования свят и цялата световна колекция от литература, да контролира света около себе си и да овладее теоретичната сложност на Ролан Барт и Юлия Кръстева в противовес на непреодолимата си скръб по една неуспешна бременност. Книгата получава наградата за литература на Европейския съюз за 2012 г.[1][2]

През 2016 г. е издаден романът ѝ „Разграничи ни“, в който героинята израства завладяна от страстта към писането и раздвоена между живота в литературата и в реалността. Книгата получава писателската стипендия „Алберт Боние“.[1][3]

От 2012 г. участва и в поставянето на театрални постановки в Стокхолмския градски театър.[2][3]

Член е на Асоциацията на шведските писатели в секция „Белетристика“, като в периода 2012 – 2016 г. е член на борда, а от 2017 г. е член и на Шведския ПЕН клуб.[3]

Сара Манхаймер живее в Стокхолм.[2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Nära Ögat (2010) – разкази[3][4]

Изложби (избрано)[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sara Mannheimer в Уикипедия на шведски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​