Св. св. Петър и Павел (Крива Фея)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.
| „Св. св. Петър и Павел“ Храм св. апостола Петра и Павла | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Сърбия |
| Населено място | Крива Фея |
| Вероизповедание | Сръбска православна църква |
| Епархия | Вранска |
| Архиерейско наместничество | Пчинско |
| Изграждане | 1897 г. |
| Статут | действащ храм |
„Св. св. Петър и Павел“ (на сръбски: Храм св. апостола Петра и Павла) е православна църква във вранското село Крива Фея, югоизточната част на Сърбия. Част е от Вранската епархия на Сръбската православна църква.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е гробищен храм, разхоложен северно от селото. Издигната е в 1897 година с дарения на селяните от Крива Фея.[1]
В архитектурно отношение е еднокорабна с полукръгла апсида на изток и екзонартекс, отворен трем на запад, над който има женска църква. До височината на галерията градежът е от камък, а нагоре от дърво и кал. Подът е каменен. В средата на наоса има малък проскинитарий с целувателни икони. Отстрани на проскинитария има два железни свещника. На 12 m от храма има камбанария, иззидана и измазана в 1996 година на мястото на стара дървена.[1]
В църквата има богородичен трон в северната част на предолтарното пространство и владишки трон в южната.[1]
Иконостасът има 25 икони, и отделно още 7 преносими икони.[1] Иконостасът е изписан от дебърските майстори Вено Костов[2] и Теофан Буджароски.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Храм св. апостола Петра и Павла // Епархија Врањска. Архивиран от оригинала на 2015-04-19. Посетен на 25 декември 2017.
- ↑ Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 317. Архивиран от оригинала на 2017-12-26.
- ↑ Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 316. Архивиран от оригинала на 2017-12-26.
