Свети Георги (Лерин)
| „Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου | |
 | |
 Местоположение в Лерин | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Лерин |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Леринска, Преспанска и Еордейска |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1835 година |
„Свети Георги“ (на гръцки: Αγίου Γεωργίου) е православна църква в град Лерин (Флорина), Гърция. Църквата е най-старата в града и до 1912 година е катедрален храм на Мъгленската епархия на Вселенската патриаршия.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е разположена южно от града, в североизточното подножие на хълма Свети Пантелеймон, на който се е намирал античният град. Находките от старото малко гробище над храма, показват гробищно използване на района през елинистическата епоха. Местността е наричана Деведжи бунак (Камилски кладенец), а може би след построяването на храма - Хаджи тепе.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена в 1835 година при управлението на митрополит Неофит Мъгленски, който мести седалището на епархията от Емборе в Лерин. До построяването на „Свети Георги“ християните от Лерин се черкуват в съседното южно село Горно Неволяни (Скопия). Според Георгиос Модис църквата е построена без султански ферман, но с разрешение на албанския паша. Изричното условие на властите е да е извън града. Според местната традиция църквата е построена само в рамките на 35 дена през март 1835 година, за да се избегнат евентуални препятствия от страна на властимащите.[1] Въпреки това строжът е възпрепятстван от мюсюлмански тълпи, като е ранен дори главният строител на храма - леринчанинът Бакулис. Християните протестират пред албанския паша и той възпира мюсюлманските фанатици. Керемидите са събрани от помощните помещения на християнските домове.[2]
При основаването на Българската екзархия в 1870 година, много семейства от града се присъединяват към нея, и искат службата в „Свети Георги“ да се проведе на български език. Гъркоманите реагираха силно и в една неделя през 1883 година двете групи се сблъскват в църквата.[2] Българите получават разрешение за построяване на свой храм и в началото на 90-те години е издигнат „Свети Пантелеймон“ във Вароша. Тъй като „Свети Георги“ по същество е извън града, през 1911 година Настоятелството на гръцките училища, взима решение за издигане на централна църква и намиране на място за общинско гробище. Накрая е закупен парцела срещу „Свети Георги“ и там с помощта на емигранти в Америка е оргинизирано гробище.[1]
На 8 ноември 1912 година по време на Балканската война, в присъствието на гръцкия престолонаследник Константинос, митрополит Поликарп Мъгленски отслужва в „Свети Георги“ благодарствена служба за влизането на гръцките войски в града, традиция която ежегодно продължава и до днес. След окупацията на Лерин от Гърция, седалището на Мъгленската епархия е прехвърлено в отнетата от българската община „Свети Пантелеймон“.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение църквата е тирипчаната за епохата трикорабна базилика с дървен покрив, с притвор и забележителен дърворезбован иконостас. Църквата е обновена в периода 1948 - 1950 година, като е премахнат старият открит трем на юг. В 1921 година непосредствено до храма е построена камбанария с неокласически препратки. Ктиторският надпис дава датата 23 април 1921 година и имената на ктиторите: митрополит Поликарп Мъгленски и Лерински и настоятелите П. Наум, С. Локманис, Г. Гривас, А. Хадзитасис, П. Лукидос, Т. Христидос, Й. Теодосиу и Г. Цапанос.[1]
В двора на църквата е имало и къща за гости, в която според Димитрис Мекасис са живели йеромонасите, работилница за свещи, голям чешма, построена приблизително през 1890 г. Сградата и чешмата са съборени в 1968 година.[1]
