Благун (дъб): Разлика между версии

	Благун
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Букоцветни (Fagales)
семейство:	Букови (Fagaceae)
род:	Дъб (Quercus)
вид:	Благун (Q. frainetto)
	Научно наименование
	Quercus frainetto Ten.
	Благун в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 21:32, 1 април 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Благун.

Благунът (Quercus frainetto) е широколистно листопадно дърво, високо до 30 m. Младите клонки в началото са овласени, а по-късно – голи. Листата са прости, обратнояйцевидни, приседнали или на къси дръжчици, пересто наделени до дълбоко нарязани на 6 – 10 дяла, дълги 10 - 18 см, първоначално фино овласени от двете страни, по-късно предимно отдолу; по клонките са разположени последователно, с характерното за видовете от род Дъб струпване в розетка накрая. Жълъдите са приседнали или на къса дръжка; купулата е покрита от плоски, продълговати червеникави люспи, чиито върхове често се „отлепват“ в процеса на зреене.^[2]

Разпространение

Видът се среща на Апенините, основно на Балканския полуостров, до северозападната част на Мала Азия; в България може да бъде открит във всички части на страната до 1000 м^[3] надморска височина. Едни от най-компактните естествени гори от този вид в България са съхранени в Малешевската планина на територията на резервата Соколата.

Други названия

Официални алтернативни названия:^[4] сладун, граница, стожер.

Народни, диалектни и старинни названия:^[5] лопухъ, лапухъ (Кюстендилско, Радомирско), лопунъ (Софийско и Трънско), граничово, грань, граница, гранѝка, гръница, (Софийско), горунъ (Кюстендилско, Софийско, Троянско, Трънско), гореначка – за малки екземпляри (Троянско), магерешлякъ (Софийско), плочкач (Македония), унгарски дѫбъ.

Галерия

Дървета
Кора
Листа
Мъжки реси
Женски цветове/зàвръзи
Жълъди

Източници

↑ Quercus frainetto (Ten.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ ((en)) Quercus frainetto Ten. Посетен на 1 април 2018.
↑ Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
↑ Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 152
↑ П. Козаровъ (1925), Български народни названия на растенията, София: Печатница „П. Глушковъ“, с. 59

Литература

Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142. (на български)

[1] Quercus frainetto (Ten.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[2] ((en)) Quercus frainetto Ten. Посетен на 1 април 2018.

[3] Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1

[D-4] Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 152

[5] П. Козаровъ (1925), Български народни названия на растенията, София: Печатница „П. Глушковъ“, с. 59

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Официални алтернативни названия:<ref name="D">Делков, Недялко (1988), ''Дендрология'' (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 152</ref> '''сладун''', '''граница''', '''стожер'''.
-Народни, диалектни и старинни названия:<ref>П. Козаровъ (1925), ''Български народни названия на растенията'', София: Печатница „П. Глушковъ“, с. 59</ref> ''лопухъ, лапухъ'' (Кюстендилско, Радомирско), ''лопунъ'' (Софийско и Трънско), ''граничово, грань, граница, гранѝка, гръница,'' (Софийско), ''горунъ'' (Кюстендилско, Софийско, Троянско, Трънско), ''гореначка'' – за малки екземпляри (Троянско), ''магерешлякъ'' (Софийско), '''''унгарски дѫбъ''''', ''плочкач'' (Македония).
+Народни, диалектни и старинни названия:<ref>П. Козаровъ (1925), ''Български народни названия на растенията'', София: Печатница „П. Глушковъ“, с. 59</ref> ''лопухъ, лапухъ'' (Кюстендилско, Радомирско), ''лопунъ'' (Софийско и Трънско), ''граничово, грань, граница, гранѝка, гръница,'' (Софийско), ''горунъ'' (Кюстендилско, Софийско, Троянско, Трънско), ''гореначка'' – за малки екземпляри (Троянско), ''магерешлякъ'' (Софийско), ''плочкач'' (Македония), '''''унгарски дѫбъ'''''.
 == Галерия ==