Благун (дъб): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
Официални алтернативни названия:<ref name="D">Делков, Недялко (1988), ''Дендрология'' (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 152</ref> '''сладун''', '''граница''', '''стожер'''.
Официални алтернативни названия:<ref name="D">Делков, Недялко (1988), ''Дендрология'' (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 152</ref> '''сладун''', '''граница''', '''стожер'''.


Народни, диалектни и старинни названия:<ref>П. Козаровъ (1925), ''Български народни названия на растенията'', София: Печатница „П. Глушковъ“, с. 59</ref> ''лопухъ, лапухъ'' (Кюстендилско, Радомирско), ''лопунъ'' (Софийско и Трънско), ''граничово, грань, граница, гранѝка, гръница,'' (Софийско), ''горунъ'' (Кюстендилско, Софийско, Троянско, Трънско), ''гореначка'' – за малки екземпляри (Троянско), ''магерешлякъ'' (Софийско), '''''унгарски дѫбъ''''', ''плочкач'' (Македония).
Народни, диалектни и старинни названия:<ref>П. Козаровъ (1925), ''Български народни названия на растенията'', София: Печатница „П. Глушковъ“, с. 59</ref> ''лопухъ, лапухъ'' (Кюстендилско, Радомирско), ''лопунъ'' (Софийско и Трънско), ''граничово, грань, граница, гранѝка, гръница,'' (Софийско), ''горунъ'' (Кюстендилско, Софийско, Троянско, Трънско), ''гореначка'' – за малки екземпляри (Троянско), ''магерешлякъ'' (Софийско), ''плочкач'' (Македония), '''''унгарски дѫбъ'''''.


== Галерия ==
== Галерия ==

Версия от 21:32, 1 април 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Благун.

Благун
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Букоцветни (Fagales)
семейство:Букови (Fagaceae)
род:Дъб (Quercus)
вид:Благун (Q. frainetto)
Научно наименование
Ten.
Благун в Общомедия
[ редактиране ]

Благунът (Quercus frainetto) е широколистно листопадно дърво, високо до 30 m. Младите клонки в началото са овласени, а по-късно – голи. Листата са прости, обратнояйцевидни, приседнали или на къси дръжчици, пересто наделени до дълбоко нарязани на 6 – 10 дяла, дълги 10 - 18 см, първоначално фино овласени от двете страни, по-късно предимно отдолу; по клонките са разположени последователно, с характерното за видовете от род Дъб струпване в розетка накрая. Жълъдите са приседнали или на къса дръжка; купулата е покрита от плоски, продълговати червеникави люспи, чиито върхове често се „отлепват“ в процеса на зреене.[2]

Разпространение

Видът се среща на Апенините, основно на Балканския полуостров, до северозападната част на Мала Азия; в България може да бъде открит във всички части на страната до 1000 м[3] надморска височина. Едни от най-компактните естествени гори от този вид в България са съхранени в Малешевската планина на територията на резервата Соколата.

Други названия

Официални алтернативни названия:[4] сладун, граница, стожер.

Народни, диалектни и старинни названия:[5] лопухъ, лапухъ (Кюстендилско, Радомирско), лопунъ (Софийско и Трънско), граничово, грань, граница, гранѝка, гръница, (Софийско), горунъ (Кюстендилско, Софийско, Троянско, Трънско), гореначка – за малки екземпляри (Троянско), магерешлякъ (Софийско), плочкач (Македония), унгарски дѫбъ.

Галерия

Източници

  1. Quercus frainetto (Ten.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. ((en)) Quercus frainetto Ten. Посетен на 1 април 2018.
  3. Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
  4. Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 152
  5. П. Козаровъ (1925), Български народни названия на растенията, София: Печатница „П. Глушковъ“, с. 59

Литература