Дико Джелебов: Разлика между версии
м интервал; козметични промени |
м overlinking |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| описание = български революционер |
| описание = български революционер |
||
| роден-място = [[Малко Търново]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Малко Търново]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място = [[Ятрос]], |
| починал-място = [[Ятрос]], Османска империя |
||
}} |
}} |
||
'''Дико Георгиев Джелебов''' е [[българи|български]] [[революционер]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
'''Дико Георгиев Джелебов''' е [[българи|български]] [[революционер]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
||
Версия от 10:04, 5 април 2020
| Дико Джелебов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал |
Ятрос, Османска империя |
| Дико Джелебов в Общомедия | |
Дико Георгиев Джелебов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Роден е в Малко Търново. Баща му е куриер на революционната организация, брат му Тодор Джелебов е четник, а сестра му Милка - ятачка. Роднина е на Жеко Джелебов. Завършва трети клас и става учител. По-късно служи в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк в Бургас.
Напуска военната служба и влиза във ВМОРО. От 1901 година е четник при Георги Кондолов. На конгреса на Петрова нива Джелебов е определен за войвода на Стоиловски революционен участък. На 4 (17) август той получава известие да хвърли първата бомба за оповестяване на Илинденско-преображенското въстание. Ръководи нападението на участъка в Стоилово. След края на въстанието четата му охранява бягащите българи към българската граница. През 1903 напада село Сазара.
По време на Хуриета Дико Джелебов се завръща в Ятрос и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.[1]
В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени лични вещи на Джелебов като неговата униформа, личния му бинокъл, револвер, писалка и други. Бойното знаме на четата на Джелебов днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
Бележки
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.
