Едуард Толман: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en}} => {{lang|en}}
м overlinking
Ред 7: Ред 7:
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Нютън (Масачузетс)]], [[САЩ]]
| роден-място = [[Нютън (Масачузетс)]], [[САЩ]]
| починал-място = [[Бъркли]], [[САЩ]]
| починал-място = [[Бъркли]], САЩ
| националност = {{USA}}
| националност = {{USA}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = психолог
| вложки = {{Личност/Учен | категория = психолог

Версия от 13:44, 5 април 2020

Едуард Толман
Edward Chace Tolman
американски психолог
Роден
Починал
19 ноември 1959 г. (73 г.)
Бъркли, САЩ

Националност САЩ
Учил вХарвардски университет
Масачузетски технологичен институт
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вКалифорнийски университет – Бъркли
Известен сБихевиоризъм
Семейство
Братя/сестриРичард Толман

Едуард Чейс Толман (на английски: Edward Chace Tolman) е американски психолог.

Научна дейност

Едуард Толман е най-известен с изследванията си в полето на бихевиоризма, и по-специално с теорията си за ученето. Много психолози я разглеждат като „когнитивна полева теория“, въпреки че в множеството си експерименти предимно с бели плъхове, той винаги подчертава поведението. Разглежда поведенческото събитие като моларно, а не молекулярно, което означава, че събитието трябва да се идентифицира и опише като цяло, а не да се редуцира до серия от рефлекси. Освен това приема поведението като имащо цел, посочвайки значението на целенасочеността. Посоката, в която поема организмът, зависи от перцепциите му на целта и от тоталността на ситуацията заедно с очакванията, развити по отношение на ситуацията.

Толман е известен с въвеждането на понятието „междинна променлива“ в психологията. Междинните променливи включват фактори, които са плод на умозаключения, не са наблюдавани и помагат на обяснението на събитието, но не са директно верифицируеми.

И накрая той е убеден, че ученето може да се осъществи и при отсъствието на цел. Нарича го „латентно учене“. Макар че не е директно наблюдаемо, ученето може да се осъществи имплицитно, а по-късно реалността на латентното учене може да стане видима, когато целта е въведена.

Библиография

  • Tolman, E. C. (1932). Purposive behavior in animals and men. New York: Century.
  • Tolman, E. C. (1938). The determinants of behavior at a choice point. Psychological Review, 45, 1 – 41.
  • Tolman, E. C. (1942). Drives towards war. New York: Appleton-Century-Crofts.
  • Tolman, E. C. (1948). Cognitive maps in rats and men. Psychological Review, 55, 189 – 208. Посетен на 6 февруари 2007 г.
  • Tolman, E. C. (1951). Behavior and psychological man: essays in motivation and learning.

Вижте също

Източници

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини

Външни препратки