Тангра: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на 79.124.43.131 (б.), към версия на Молли Етикети: Отмяна SWViewer [1.3] |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
[[Файл:Tangra_.jpg|мини|„Тангра“, худ. [[Александър Алексиев-Хофарт]]]] |
[[Файл:Tangra_.jpg|мини|„Тангра“, худ. [[Александър Алексиев-Хофарт]]]] |
||
'''Тангра''' (срещано също като '''Тенгри''' или '''Тенгер''') е името на върховния бог в древната [[Тюркски народи|тюркска]], [[хуни|хунска]], [[монголи|монголска]], [[ |
'''Тангра''' (срещано също като '''Тенгри''' или '''Тенгер''') е името на върховния бог в древната [[Тюркски народи|тюркска]], [[хуни|хунска]], [[монголи|монголска]], [[прабългари|прабългарска]] и [[алтай]]ска религия, наречена [[тенгризъм]]. |
||
и [[алтай]]ска религия, наречена [[тенгризъм]]. |
|||
[[Файл:Orkhon.png|мини|ляво|Думата ''Тенгри'', записана на старотюркски (с [[Орхонска писменост|орхонско писмо]])]] |
[[Файл:Orkhon.png|мини|ляво|Думата ''Тенгри'', записана на старотюркски (с [[Орхонска писменост|орхонско писмо]])]] |
Версия от 21:37, 22 април 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тангра.
Тангра (срещано също като Тенгри или Тенгер) е името на върховния бог в древната тюркска, хунска, монголска, прабългарска и алтайска религия, наречена тенгризъм.
Думата произлиза от тюркския корен teŋri / taŋrɨ със значение „бог“, „небе“. Той се сближава с шумерския бог Денгер. Според Старостин[1] значението „небе“ е вторично. Тюркският вариант на думата е Tanrı и означава „бог“. В монголските езици коренът taŋgarag означава „клетва“, а в тунгусо-манджурските taŋrān значи „разказвам“. Интересно е значението, което е придобила думата в унгарския език: tenger – „море“, което не изключва такова значение в прабългарския. Името е свързано с върха Хан Тенгри в планината Тяншан. Този връх се е почитал като свещен.
До приемане на християнството през 864 г. Тангра (Небето) вероятно се е считал за върховен бог на прабългарите[2]. Сред доказателствата за бог Тангра в българския пантеон е колоната от Мадара, съхранявана в Националния археологически институт с музей в София. На нея личи полуизтрит надпис на старогръцки, в който се разчита името Тангра – ТАГГРА (на гръцки "ГГ" се чете "НГ"), а проф. Бешевлиев в своята дешифровка добавя и думата „бог“ (ΘYO)[3].
Като доказателство за тенгризма на прабългарите често се използва и сборник на Германската академия на науките от 1866 г. В монография вътре се цитира османско-турски препис на средновековен арабски текст с автор Рашид ал-Дин, който на свой ред се позовава на неидентифициран византийски текст, където се споменава Божието име на разни езици, като в езика на прабългарите посоченото име е Тенгри:
"Турски ръкопис, част от колекцията на Диц в Берлинската кралска библиотека, наред с най-различни неща съдържа и редица въпроси на византийски император (Ираклий) към (бъдещия халиф) Муавия, от които първият е „Кои са светите имена на славния Бог на всички езици?“ Халифът му ги назовава на 13 езика; между другото казва: „В езика на (пра)българите (въпросното име) е Tangry (bulghar dilinge tangry-dir)“[4].