Александър Алексиев-Хофарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Алексиев
български художник и изкуствовед
български художник и изкуствовед
Псевдоним Хофарт
Роден
Националност Флаг на България България
Академия ВИИИ „Николай Павлович“
Учители проф. Петър Михайлов и проф. Андрей Даниел
Направление живопис
Александър Алексиев в Общомедия

Александър Петров Алексиев, известен с артистичния си псевдоним Хофарт, е български художник и изкуствовед, доктор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Алексиев-Хофарт е роден на 28 ноември 1960 г. в Плиска, България. Завършва Художествената академия в София през 1992 г. – специалност живопис – в курса на проф. Петър Михайлов и проф. Андрей Даниел. Член е на Съюза на българските художници от 1994 г. „Хофарт“ е негов творчески псевдоним.

Освен с живопис Александър Хофарт се занимава с проучване в областта на предхристиянското изкуство. Защитава успешно дисертация върху ранносредновековното прабългарско изкуство през 2018 г.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Горски пейзаж“, худ. Александър Хофарт

Негови работи се намират в частни колекции и галерии в България, Япония, Германия, САЩ, Австрия, Италия, Испания, Гърция и др.

Александър Хофарт е автор на музиката и текста на песните „Неспокойни дни“ и „Народът на Дуло“ от едноименния албум на рок група “Епизод“. Той е композитор и китарист на рок група „Атила“, съществувала в края на 80-те години.

Изследователска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Освен с живопис, в качеството си и на изкуствовед, А. Хофарт се занимава с предхристиянско прабългарско изкуство.[2]

„Богът на прабългарите“, худ. Александър Хофарт.

През 2000 г. издава брошурата „Изгубените кодове“.

През 2001 г. излиза от печат първата му голяма книга „Изгубените кодове на древните българи“, посветена основно на изследванията върху Мадарския конник и Именника на прабългарските владетели.

През 2003 г. в Австрия излиза статията му „Die Bulgaren und der Glaube der alten Magie“ (Die astronomische Roseten von Pliska), представяща Бронзовата розета като културен атрибут от възгледа на древните предзороастрийски маги (Sudosteuropaischer Dialog).

През 2004 г. е издадена втората му книга „От звездите към кръста“, третираща въпросите за древния звезден възглед на българите и прехода му към християнската морална норма. Като основен изследователски мотив е изведен образният свят, резбован върху Сандъка от Терачина – български паметник от ІХ век, върху който са изобразени митологично предпоставени мотиви.

През 2009 г. излиза монографията му „Митраизмът и древните българи“. В нея се проследява развитието на по-устойчивите религиозни категории в древноиранския свят, като акцентът попада върху Митра – божество, присъстващо в арийската и иранската религиозна традиция. Анализират се различията в профила на тази водеща религиозна представа, проявяваща се в различната религиозна среда: зерванизъм, зороарстризъм и сакски митраизъм. Изследването прави идейна съпоставка на някои емблематични прабългарски паметници в изкуството с по-древни източноирански образци, подсказваща общ културен генезис с процесите от Средна Азия в древността.

А. Хофарт взима участие в няколко научни проекта със свои статии. Участва в поредица от срещи и научни конференции с доклади.

Историографските му трудове, основно посветени на културата на прабългарите, са критикувани от някои анализатори, като трудно вписващи се в правилата на академичната историопис.[3] Хофарт поддържа тезата за нетюркския произход на прабългарите, която добива популярност в резултат на започналата „патриотизация“ на българската историография по време на прехода. Тя е критикувана извън България, а не се приема еднозначно и в страната.[4][5] Книгите му се издават от издателство „Тангра ТанНакРа“.[6]

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Общи изложби[редактиране | редактиране на кода]

„Горски пейзаж“, худ. Александър Хофарт
  • 1988 – галерия „Енстасис“ – Атина, Гърция
  • 1991 – галерия „Интерпред“ – София, България
  • 1993 – „Нови имена“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
  • 1993 – „Кюстендилска пролет“ – Кюстендил, България
  • 1993 – „Изкуство и екология“ – Токио, Япония
  • 1994 – „Нови членове на СБХ“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
  • 1994 – „Рисунката“ – в памет на Васил Стоилов, Галерия „Шипка“ 6 – София /награда на публиката/
  • 1994 – галерия „Сезони“ – София, България
  • 1994 – „Хиперреализъм“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
  • 1994 – „Конкурс за наградата на СБХ“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
  • 1995 – „Изложба без жури“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
  • 1995 – „Голо тяло“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
  • 1995 – галерия ЦДНА – София, България
  • 1995 – галерия „Sofia“ – Токио, Япония
  • 1996 – Пленер`95 – София, България
  • 1996 – Пленер `95 – Плевен, България
  • 1997 – „Хабитат“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
  • 1997 – Пленер `97 – Албена, България
  • 1998 – „Васил Левски“ – Софийска градска галерия – София, България
  • 1998 – Marsha Child – Contemporary Art – Ню Йорк, САЩ
  • 1998 – галерия „Jadite“ – Ню Йорк, САЩ
  • 2004 – „Пейзажът“ – галерия „Шипка“ 6 – София, България
  • 2005 – галерия „Виарт“ – София, България
  • 2010 – галерия „Архангел Михаил“ – Варна, България
  • 2012 – галерия „Лик“ – София, България

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 – галерия „Sofia“ – Токио, Япония
  • 1998 – International Studio Program – Ню Йорк, САЩ
  • 1998 – галерия „Tsetse“ – Провиденс, САЩ
  • 1998 – Boston College – Бостън, САЩ
  • 2000 – галерия „Драка“ – София, България
  • 2001 – галерия „Арт’96“ – София, България
  • 2010 – галерия „Лик“ – София, България
  • 2018 – галерия „Виталика“ – София, България – по докторански кредити

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Изгубените кодове на древните българи (2002)
  • От звездите към кръста (2004)
  • Митраизмът и древните българи (2009)

Статии и брошури[редактиране | редактиране на кода]

  • Изгубените кодове (2000)
  • Die Bulgaren und der Glaube der alten Magie (Die astronomische Roseten von Pliska) (2003)

Доклади[редактиране | редактиране на кода]

  • Приносът на българите в световната цивилизация (2000) – Софийски университет, София
  • Българите – произход и духовни корени (2003) – Виена, Австрия
  • Корени на българската цивилизация (2005) – София, ИИ при БАН
  • Българската държавност в Европа пред своя XX век (165 – 2005) (2005) – под патронажа на президента на Република БългарияГеорги ПървановСофийски университет, София
  • " Древнобългарските изобразителни мотиви в паметниците на изкуството, отразяващи владетелската идеология – зооморфна стилистика и семантика" (2014)– В: „Иран и Балканите в огледалото на историята“ – от международна конференция 2013 г. в София/ СУ
  • " Indo-iranian mytological and religions traces in some bulgar monuments.(2014) –In: „The Bulgars The discussion continues“. Sofia
  • " Духовен аспект в изкуството и идеологията на древните българи в контекста на източноиранската етногенеза в Средна Азия (Релефът Мадарски конник). – В: „Булгарика Ираника“, С., (2016) – от международна конференция 2012 г. в София/ СУ
  • " Динамика на научната гледна точка в изследването на Мадарския релеф" – Докторантски четения 2017 /Департамент Изкуствознание и история на културата – НБУ/
  • " Древние болгары в контексте культурно-исторического ареала ираноязычных народов Средней Азии" (2019) – В: Тенгрианство и эпическое наследие народов Евразии: истоки и современность – VII-я Международная научно-практическая конференция – Бишкек

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Рецензия от 06. 07. 2018 г. от проф.д-р Пламен Христов Павлов на дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен “доктор“ от Александър Петров Алексиев.
  2. Алексиев – Хофарт А. (2017) „Динамика на научната гледна точка в изследването на Мадарския релеф“. – В: Докторантски четения – Департамент Изкуствознание и история на културата/ НБУ Алексиев – Хофарт А. (2019) „Древние болгары в контексте культурно-исторического ареала ираноязычных народов Средней Азии“ – В: Тенгрианство и эпическое наследие народов Евразии: истоки и современность. – VII-я Международная научно-практическая конференция – Бишкек.
  3. „Едно от първите усилия за легитимиране на връзката между съкровището от северния край на степта и хан Кубрат бе сторено вън от обичайната познавателна инфраструктура – от фондация Тангра ТанНаКра. Става дума за един от първите проекти за умерена ревизия на наличното познание относно историята на България въобще, вдъхновен от една по същество паранаучна платформа: настояването, че наративът за миналото, произвеждан в държавните научни средища, страда от недостиг на ангажимент към националното. За разлика от по-ранни и по-късни инициативи на тази организация (вж. Добрев, П. 1998; Добрев, П. 2004; Вълчев, Й. 1998; Вълчев, Й. 2008; Александров, Д. 2004; Хофарт, Ал. 2002, Изгубените кодове на древните българи; Цветков, Пл. 1998 и др.), които трудно биха могли да се впишат в конвенциите на академичната историопис, замисълът (История 1998) – обект на анализ, е изначално маркиран от далеч по-умерен тон, а една от основните причини за това е привлеченият академичен състав, в който личат имена от средите на традиционните историописни средища.“ За повече информация виж: Димитър В. Атанасов „От съкровение към откровение. (Създаването на разказа за средновековната история на България и съкровищата)“ (с. 64–113) в Изследвания на културната памет, културното наследство и идентичности. Ана Лулева, Иванка Петрова (съст.) София: ИК „Гутенберг“, ISBN 6191760426, 2015. 407 стр.
  4. Raymond Detrez, Pieter Plas, Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.
  5. Александър Николов, „Параисторията като феномен на прехода: преоткриването на древните българи“ в „Историческият хабитус: опредметената история“ – сборник в чест на 65-годишнината на доц. д-р Р. Донков, С. 2013, съст. Ю. Тодоров и А. Лунин, стр. 24 – 63.
  6. Сп. Култура – Брой 33 (2695), 5 октомври 2012 г. Родно и велико. Румен Даскалов. Чудният свят на древните българи. ИК Гутенберг, С., 2011 г. автор: Милена Кирова.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]