Розета от Плиска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Розета от Плиска
Rosette from Pliska.svg
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.387° с. ш. 27.132° и. д.
Розета от Плиска
Местоположение в България
Страна Флаг на България България
област Шумен
град Плиска
Археология
Вид артефакт
Период VII - IX век
Епоха Средновековие

Розетата от Плиска е български ранносредновековен бронзов артефакт, намерен в старата столица Плиска през 1961 година.

Открита е от проф. Станчо Ваклинов в насипа над южния басейн на голямата цистерна в дворцовия квартал на Плиска и е датирана в периода VIIIX век, a диаметърът ѝ е 38 mm[1]. Розетата представлява медалион, изобразяващ седемлъчева звезда с изсечени на всеки лъч по два прабългарски рунически знака и халкичка за окачване. На гърба на медальона е изсечен знакът IYI, който според проф. Рашо Рашев продължава за около век да се използва и след покръстването на прабългарите като символ, равностоен на християнския кръст[2].

Функция[редактиране | редактиране на кода]

Функцията на розетата и значението на знаците върху лъчите ѝ все още не са установени със сигурност. Една от най-ранните интерпретации на надписа е на Е. Сачев, който смята, че розетата представлява част от конска сбруя. С помоща на чувашкия език той прочита следния текст[3]:

"Тази амуниция за ездитен кон да се знае носи печатните знаци на дома" 

Днес това мнение и прочит не се приемат от научните среди. В. Бешевлиев допуска, че знаците и лъчите на розетата са свързани с познатите в древността седем планети, а розетата е служела за гадаене[4]. Неговата хипотеза е най-общоприетата към момента и съгласно нея различни изследователи дават свои четения на знаците върху лъчите на розетата[5][6][7][8][9].

Съвременна употреба[редактиране | редактиране на кода]

Розетата, заедно със знака IYI и с буквата GlagolitsaAz.gif (А) от глаголицата, често се използва от национално-патриотичните партии и организации в България. Днес се използва като изображение на медальони, обеци, ключодържатели, щампи върху тениски, рисунки върху чаши, татуировки и др.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Понастоящем розетата се съхранява в Националния археологически музей в София и може да бъде видяна в постоянната експозиция на втория етаж.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ст. Ваклинов. – Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Българско Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София, 1977 г., стр. 154.
  2. Р. Рашев. Още за християнския смисъл на някои "прабългарски" знаци. – Историкии, 3, Ш., 2008, 25-31.
  3. Е. Сачев. Надписът върху бронзовата розета от Плиска. – Векове, 6, С., 1976, 78-81.
  4. В. Бешевлиев. – Прабългарски епиграфски паметници, София, 1981, стр. 23.
  5. P. Georgiev. The Bronze Rozette from Pliska (on decoding the runic inscriptions in Bulgaria). – ΣΤΕΦΑΝΟΣ. Studia byzantina ac slavica Vl. Vavrínek (=Byzantinoslavica, LVI), 1995, 547-555.
  6. И. Т. Иванов. Прабългарски названия на планетите-богове, съгласно розетата от Плиска и раннохристиянски надпис от Северна Добруджа
  7. И. Т. Иванов. – Космологични представи на древните българи съгласно бронзовата розета от Плиска.
  8. А. Алексиев-Хофарт. – Изгубените кодове на древните българи. София, 2001, стр. 251.
  9. M. Sidorov, E. Kelevedzhiev. An approach to dating the Pliska rozette.