Розета от Плиска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Розета от Плиска
Rosette from Pliska.svg
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.387° с. ш. 27.132° и. д.
Розета от Плиска
Местоположение в България
Страна  България
област Шумен
град Плиска
Археология
Вид артефакт
Период VII – IX век
Епоха Средновековие

Розетата от Плиска е прабългарски ранносредновековен бронзов артефакт, намерен в старата столица Плиска.

История[редактиране | редактиране на кода]

Розетата е открита при редовни археологически разкопки от проф. Станчо Ваклинов през 1961 година, в насипа над южния басейн на голямата цистерна в дворцовия квартал на Плиска и е датирана в периода VIIIX век[1]. Знаците по нея наподобяват руническите символи в Мурфатларския скален комплекс.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Розетата представлява бронзов медальон с диаметър 38 mm. Тя има формата на седемлъчева звезда, като върху всеки лъч са изсечени по два прабългарски рунически знака. В средата на горната ѝ част има ухо за окачване на връв, а на обратната ѝ страна е изсечен знакът IYI. Този, вероятно езически, знак продължава за около век да се използва и след покръстването на българите като символ, равностоен на християнския кръст[2].

Функция[редактиране | редактиране на кода]

Една от най-ранните интерпретации на надписа е на Е. Сачев, който смята, че розетата представлява част от конска сбруя. С помощта на чувашкия език той прочита следния текст[3]: „Тази амуниция за ездитен кон да се знае носи печатните знаци на дома“ Днес това мнение и прочит не се приемат от научните среди. В. Бешевлиев допуска, че знаците и лъчите на розетата са свързани с познатите в древността седем дни в седмицата, седем планети, седемте сияйни богове, а розетата е служела за гадаене[4]. Неговата хипотеза е най-общоприетата към момента и съгласно нея различни изследователи дават свои четения на знаците върху лъчите на розетата[5][6][7][8][9].

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Понастоящем розетата се съхранява в Националния археологически музей в София и може да бъде видяна в постоянната експозиция на втория етаж.

Съвременна употреба[редактиране | редактиране на кода]

Розетата, заедно със знака IYI и с буквата GlagolitsaAz.gif (А) от глаголицата, често се използва от национално-патриотичните партии и организации в България. Днес се използва като изображение на медальони, обеци, ключодържатели, щампи върху тениски, рисунки върху чаши, татуировки и др.

Писателят Николай Терзийски интерпретира символиката на розетата от Плиска в своя роман „Отлъчване“ (2017).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ст. Ваклинов. – Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Българско Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София, 1977 г., стр. 154.
  2. Р. Рашев. Още за християнския смисъл на някои „прабългарски“ знаци. – Историкии, 3, Ш., 2008, 25 – 31.
  3. Е. Сачев. Надписът върху бронзовата розета от Плиска. – Векове, 6, С., 1976, 78 – 81.
  4. В. Бешевлиев. – Прабългарски епиграфски паметници, София, 1981, стр. 23.
  5. P. Georgiev. The Bronze Rozette from Pliska (on decoding the runic inscriptions in Bulgaria). – ΣΤΕΦΑΝΟΣ. Studia byzantina ac slavica Vl. Vavrínek (=Byzantinoslavica, LVI), 1995, 547 – 555.
  6. И. Т. Иванов. Прабългарски названия на планетите-богове, съгласно розетата от Плиска и раннохристиянски надпис от Северна Добруджа
  7. И. Т. Иванов. – Космологични представи на древните българи съгласно бронзовата розета от Плиска.
  8. А. Алексиев-Хофарт. – Изгубените кодове на древните българи. София, 2001, стр. 251.
  9. M. Sidorov, E. Kelevedzhiev. An approach to dating the Pliska rozette.
     Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „История на България“         Портал „История на България