Драконови планини: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 88.111.67.204 (б.), към версия на Ted Masters
Етикет: Отмяна
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
Ред 26: Ред 26:
<references/>
<references/>


{{РЮА-мъниче}}
{{мъниче|РЮА}}
{{Портал|Африка}}
{{Портал|Африка}}
[[Категория:Планини в РЮА]]
[[Категория:Планини в РЮА]]

Версия от 17:17, 22 май 2020

Драконови планини
-29.3667° с. ш. 29.5333° и. д.
Местоположение на картата на Република Южна Африка
Общи данни
Местоположение Република Южна Африка
 Лесото
Част отГолям откос
Най-висок връхТабана Нтленяна
Надм. височина3482 m
Драконови планини в Общомедия

Драконовите планини (на африкаанс: Drakensberge) са най-високата планинска верига в Южна Африка, разположена в Република Южна Африка и Лесото, най-висок връх е Табана Нтленяна (3482 м н.м.). В повечето си части планините са покрити с базалтен слой с дебелина към 1400 метра, който е резултат от вулканична дейност. Геоложкият им произход е много близък с планинските масиви в Етиопия. Те са част от националния парк Роял Натал и на места върховете на хребетите им достигат 3000 метра н.м. Средногодишните валежи са около 2000 мм, повечето в източните склонове, като там падат най-голямото количество валежи в цяла Африка.

Планините са известни още с името Дракенсберг или Драхенфелз, което ще рече „Драконова скала“. Заселниците дали на веригата това име заради легендата, че там живее дракон, който често прелита над снежните върхове.

Общата им площ е около 800 000 км2[1]. Тук се срещат около 119 световно застрашени растителни вида и 299 вида птици. Те граничат с двата океана-Атлантически и Индийски океан.[2]. В намиращия се във веригата Кралски национален парк се извисява водопадът Тугела, който със своите 947 м. е вторият по височина в света. Централните части на Драконовите планини предлагат и едни от най-прекрасните примери на бушменско скално изкуство, а и условията за катерене там са отлични.

Панорама
Панорама

Източници