Авгур: Разлика между версии
{{lang-la}} => {{lang|la}} |
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
Думата авгур се употребява като синоним на гадател или човек, знаещ бъдещето. Такъв преносен смисъл има и изразът „авгурска усмивка“. |
Думата авгур се употребява като синоним на гадател или човек, знаещ бъдещето. Такъв преносен смисъл има и изразът „авгурска усмивка“. |
||
{{Римска митология}} |
{{Римска митология}} |
||
{{Древен Рим |
{{мъниче|Древен Рим}} |
||
[[Категория:Религия в Древен Рим]] |
[[Категория:Религия в Древен Рим]] |
||
Текуща версия към 05:44, 25 май 2020
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Авгур.
Авгур (на латински: augur) е древноримски жрец; птицегадател, предсказващ главно по полета и виковете на птиците (на латински: auspicium), както и по някои небесни явления (облаци, мълнии, гръмотевици и др.) дали държавни начинания ще се одобрят от боговете. В началото в Древен Рим е имало 3, после 9 авгури, след управлението на Сула - 15, а след Юлий Цезар - 16. Първоначалната им длъжност е била да молят боговете за добра реколта и благо на империята (на латински: inaugurare). Носели са като знак закривен жезъл (lituus). Въвеждането в длъжност на авгур се наричало auguratio или inauguratio (виж инаугурация).
Думата авгур се употребява като синоним на гадател или човек, знаещ бъдещето. Такъв преносен смисъл има и изразът „авгурска усмивка“.
| |||||||||||||||||||||||||
