Младен Панчев (архитект): Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 37: Ред 37:
В края на 1960-е години, бидейки един от корифеите на [[Национален институт за паметници на културата|Националния институт за паметници на културата]], арх. Дино Панчев оглавява Пловдивската група архитекти, двама от които работят в града по проекти за Старинен Пловдив - [[Вера Коларова]] и [[Петър Дикиджиев]].
В края на 1960-е години, бидейки един от корифеите на [[Национален институт за паметници на културата|Националния институт за паметници на културата]], арх. Дино Панчев оглавява Пловдивската група архитекти, двама от които работят в града по проекти за Старинен Пловдив - [[Вера Коларова]] и [[Петър Дикиджиев]].


През 1971 г. арх. Панчев изработва първия, и засега последен, цялостен градоустройствен план на [[Старинен Пловдив|Трихълмието]], което скоро след това е обявено за архитектурно-исторически резерват със строг режим на регулация, застрояване и опазване.<ref>https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/v-stariq-grad-s-40-godishen-maket-posreshame-turistite</ref>
През 1971 г. арх. Панчев изработва първия, и засега последен, цялостен градоустройствен план на [[Старинен Пловдив|Трихълмието]], което скоро след това е обявено за архитектурно-исторически резерват със строг режим на регулация, застрояване и опазване.<ref>[https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/v-stariq-grad-s-40-godishen-maket-posreshame-turistite Вестник „Марица“, 16.04.2014, В Стария град: С 40-годишен макет посрещаме туристите]</ref>


Арх. Панчев проектира консервацията на [[Казанлъшката гробница]] и по негов проект е изградено копие на гробницата, предназначено за посетители.<ref>[https://otivam.bg/destination/kazanlshka-grobnitsa/692 Казанлъшка гробница]</ref><ref>[http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=18&newsid=89537 Казанлъшка гробница]</ref>
Арх. Панчев проектира консервацията на [[Казанлъшката гробница]] и по негов проект е изградено копие на гробницата, предназначено за посетители.<ref>[https://otivam.bg/destination/kazanlshka-grobnitsa/692 Казанлъшка гробница]</ref><ref>[http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=18&newsid=89537 Казанлъшка гробница]</ref>


Автор е на сградата на Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев“ в град Котел, за което е удостоен с наградата „Колю Фичето”.<ref>[http://mc.government.bg/images/17_Kotel.pdf Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев“-град Котел]</ref><ref name="НЗ"/>
Автор е на сградата на Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев“ в град Котел, за което е удостоен с наградата „Колю Фичето”.<ref>[http://mc.government.bg/images/17_Kotel.pdf Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев“-град Котел]</ref><ref name="НЗ"/>
Проф. Панчев е автор на основни трудове по паркова и аграрна ландшафтна архитектура. <ref>https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1898684&title==Паркова и аграрна ландшафтна архитектура</ref>. През 1980 г. е издадена книгата му „Старите селища разказват“, посветена на тракийските могили, Севтопол, Никополис ад Иструм, Плиска, Велики Преслав и други стари и древни селища.<ref>http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=17537.</ref>
Проф. Панчев е автор на основни трудове по паркова и аграрна ландшафтна архитектура. <ref>[https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1898684&title Паркова и аграрна ландшафтна архитектура]</ref>. През 1980 г. е издадена книгата му „Старите селища разказват“, посветена на тракийските могили, [[Севтополис]], [[Никополис ад Иструм]], [[Плиска]], [[Велики Преслав]] и други стари и древни селища.<ref>[http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=17537 Антикварна книжарница, Старите селища разказват, Младен Панчев]</ref>
Проф. д-р арх. Младен Панчев е водещ преподавател вм [[УАСГ]], Архитектурен факултет, катедра Градоустройство. Преподава по екология, опазване и възпроизводство на околната среда, природни екологични фактори и явления, антропогенни екологични фактори и предпоставки, основни екологични проблеми, екологични изисквания, правно-управленчески условия при опазване на околната среда.<ref>[https://www.uacg.bg/?p=179&l=1&id=268&f=1&dp=11 УАСГ, Архитектурен факултет]</ref>
Проф. д-р арх. Младен Панчев е водещ преподавател вм [[УАСГ]], Архитектурен факултет, катедра Градоустройство. Преподава по екология, опазване и възпроизводство на околната среда, природни екологични фактори и явления, антропогенни екологични фактори и предпоставки, основни екологични проблеми, екологични изисквания, правно-управленчески условия при опазване на околната среда.<ref>[https://www.uacg.bg/?p=179&l=1&id=268&f=1&dp=11 УАСГ, Архитектурен факултет]</ref>


Версия от 15:43, 2 юни 2020

Младен Н. Панчев
български архитект, реставратор, градостроител, ландшафтен архитект
Роден
1930 г.
София
Починал
2015 г. (85 г.)
Националност България
Архитектура
АкадемияУАСГ
Направлениеархитектура градоустройство
Семейство
БащаНенчо Панчев

Проф. д-р Младен Н. Панчев е български архитект, градостроител и ландшафтен архитект. В творческата му биография присъстват повече от 100 архитектурни обекта.[1]

Биография

Баща му Ненчо Панчев е деятел на БИАД (Българско инженерно-архитектурно дружество) от 1928 година. Дядо му Младен Панчев в началото на века е директор на Народния етнографски музей в София.

Младен Панчев е роден през 1930 г. в София. Завършва архитектура и десетилетия наред работи в тази област. В Италия специализира реставрация на паметниците на културата по програма на ЮНЕСКО, а в Москва е специализант по градоустройство, ландшафт и паркова архитектура.[1]

В края на 1960-е години, бидейки един от корифеите на Националния институт за паметници на културата, арх. Дино Панчев оглавява Пловдивската група архитекти, двама от които работят в града по проекти за Старинен Пловдив - Вера Коларова и Петър Дикиджиев.

През 1971 г. арх. Панчев изработва първия, и засега последен, цялостен градоустройствен план на Трихълмието, което скоро след това е обявено за архитектурно-исторически резерват със строг режим на регулация, застрояване и опазване.[2]

Арх. Панчев проектира консервацията на Казанлъшката гробница и по негов проект е изградено копие на гробницата, предназначено за посетители.[3][4]

Автор е на сградата на Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев“ в град Котел, за което е удостоен с наградата „Колю Фичето”.[5][1] Проф. Панчев е автор на основни трудове по паркова и аграрна ландшафтна архитектура. [6]. През 1980 г. е издадена книгата му „Старите селища разказват“, посветена на тракийските могили, Севтополис, Никополис ад Иструм, Плиска, Велики Преслав и други стари и древни селища.[7] Проф. д-р арх. Младен Панчев е водещ преподавател вм УАСГ, Архитектурен факултет, катедра Градоустройство. Преподава по екология, опазване и възпроизводство на околната среда, природни екологични фактори и явления, антропогенни екологични фактори и предпоставки, основни екологични проблеми, екологични изисквания, правно-управленчески условия при опазване на околната среда.[8]

Източници

  1. ↑ а б в ((bg)) Национален седмичник „Нова Загора“, С България в сърцето
  2. ↑ Вестник „Марица“, 16.04.2014, В Стария град: С 40-годишен макет посрещаме туристите
  3. ↑ Казанлъшка гробница
  4. ↑ Казанлъшка гробница
  5. ↑ Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев“-град Котел
  6. ↑ Паркова и аграрна ландшафтна архитектура
  7. ↑ Антикварна книжарница, Старите селища разказват, Младен Панчев
  8. ↑ УАСГ, Архитектурен факултет
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Младен_Панчев_(архитект)&oldid=10325930“.