Швицки Алпи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Текуща версия към 20:05, 15 юли 2020

Панорама от Швицките Алпи. В средата е връх Гросен Митен (1898 м).

Швицките Алпи (на немски Schwyzer Alpen) са дял на Алпите, разположен в Швейцария, на територията на кантоните Швиц, Ури и Гларус. Те представляват северно подножие на Гларнските Алпи, което ги поставя по-скоро в групата на Предалпите. От запад ги огражда долината на река Линт, от север - Цюрихското езеро. На изток достигат до Цугското и Фирвалдщетското езеро и до река Ройс. От Гларнските Алпи на юг ги отделя проходът Клаузен.

Швицките Алпи не са така високи както същинските дялове на юг, но също притежават глациогенен релеф със скалисти карлинги, циркуси и трогови долини. Изградени са от терциерни скали, които в много райони са занижени от денудация.^[1] В днешно време няма оцелели ледници, но от север районът е ограден от редица ледникови езера - освен изброените, също и Зил, Згериге, Вегиталер Зее, Кльонтал, Лауерцер Зее. Оттук водят началото си голямата река Зил, приток на Лимат, и по-малките реки Лорце и Муота, притоци на Ройс. Те са изцяло във водосборния басейн на Рейн.

Най-високият масив е Глерниш, извисил се над Кльонталското езеро. Тук е първенецът на целия дял - Бехищок (2914 м). Дълъг рид се простира от прохода Клаузен до Фирвалщетското езеро. Увенчан е от връх Виндгелен (2764 м). От прохода Прагел на север продължават три основни била, които постепенно се снижават, докато се изгубват в Швейцарското плато. Най-висок на източното било е връх Брунелищок (2133 м), на средното - Грос Аубриг (1695 м), а на западното - Гросен Митен (1898 м).

Най-развит е пешеходният летен туризъм. Ски спортовете са по-слабо застъпени - има едва пет зимни курорта със 103 лифта и 267 км ски писти.^[2] Районът е известен с подземните си богатства. Красиви кварцови кристали, открити в него, се съхраняват в Музея по естествена история в Берн.^[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ John Ball, The Central Alps, London 1873, p. 146
↑ Ski resorts Schwyz Alps, Skiresort.info
↑ Matthew Teller and oth., The Rough Guide to Switzerland, 2017

[1] John Ball, The Central Alps, London 1873, p. 146

[2] Ski resorts Schwyz Alps, Skiresort.info

[3] Matthew Teller and oth., The Rough Guide to Switzerland, 2017

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Файл:Gottertli.jpg|мини|263x263пкс|Панорама от Швицките Алпи. В средата е връх Гросен Митен (1898 м).]]
 [[Файл:Schwyzer Alpen.png|мини|264x264пкс|Карта на Швицките Алпи (на немски език)]]
-'''Швицките Алпи''' (на немски ''Schwyzer Alpen'') са дял на [[Алпи|Алпите]], разположен в [[Швейцария]], на територията на [[Кантони на Швейцария|кантоните]] [[Швиц (кантон)|Швиц]], [[Ури (кантон)|Ури]] и [[Гларус (кантон)|Гларус]]. Те представляват северно подножие на [[Гларнски Алпи|Гларнските Алпи]], което ги поставя по-скоро в групата на [[Предалпи|Предалпите]]. От запад ги огражда долината на [[Линт (река)|река Линт]], от север - [[Цюрихско езеро|Цюрихското езеро]]. На изток достигат до Цугското и [[Фирвалдщетско езеро|Фирвалдщетското езеро]] и до [[Ройс (река)|река Ройс]]. От Гларнските Алпи на юг ги отделя проходът Клаузен.
+'''Швицките Алпи''' (на немски ''Schwyzer Alpen'') са дял на [[Алпи]]те, разположен в [[Швейцария]], на територията на [[Кантони на Швейцария|кантоните]] [[Швиц (кантон)|Швиц]], [[Ури (кантон)|Ури]] и [[Гларус (кантон)|Гларус]]. Те представляват северно подножие на [[Гларнски Алпи|Гларнските Алпи]], което ги поставя по-скоро в групата на [[Предалпи]]те. От запад ги огражда долината на [[Линт (река)|река Линт]], от север - [[Цюрихско езеро|Цюрихското езеро]]. На изток достигат до Цугското и [[Фирвалдщетско езеро|Фирвалдщетското езеро]] и до [[Ройс (река)|река Ройс]]. От Гларнските Алпи на юг ги отделя проходът Клаузен.
-Швицките Алпи не са така високи както същинските дялове на юг, но също притежават [[глациогенен релеф]] със скалисти [[Карлинг (геоморфология)|карлинги]], [[Циркус|циркуси]] и [[Трог (висяща долина)|трогови долини]]. Изградени са от [[Терциер|терциерни]] [[Скала|скали]], които в много райони са занижени от [[денудация]].<ref>John Ball, ''[https://archive.org/stream/centralalpsinclu00ball?ref=ol#page/146/mode/2up The Central Alps]'', London 1873, p. 146</ref> В днешно време няма оцелели [[Ледник|ледници]], но пък от север районът е ограден от редица [[Ледниково езеро|ледникови езера]] - освен изброените, също и [[Зилско езеро|Зил]], Згериге, Вегиталер Зее, Кльонтал, Лауерцер Зее. Оттук водят началото си голямата река Зил, приток на Лимат, и по-малките реки Лорце и Муота, притоци на Ройс. Те са изцяло във [[Водосборен басейн|водосборния басейн]] на [[Рейн]].
+Швицките Алпи не са така високи както същинските дялове на юг, но също притежават [[глациогенен релеф]] със скалисти [[Карлинг (геоморфология)|карлинги]], [[циркус]]и и [[Трог (висяща долина)|трогови долини]]. Изградени са от [[терциер]]ни [[Скала|скали]], които в много райони са занижени от [[денудация]].<ref>John Ball, ''[https://archive.org/stream/centralalpsinclu00ball?ref=ol#page/146/mode/2up The Central Alps]'', London 1873, p. 146</ref> В днешно време няма оцелели [[Ледник|ледници]], но от север районът е ограден от редица [[Ледниково езеро|ледникови езера]] - освен изброените, също и [[Зилско езеро|Зил]], Згериге, Вегиталер Зее, Кльонтал, Лауерцер Зее. Оттук водят началото си голямата река Зил, приток на Лимат, и по-малките реки Лорце и Муота, притоци на Ройс. Те са изцяло във [[Водосборен басейн|водосборния басейн]] на [[Рейн]].
 Най-високият масив е [[Глерниш (масив)|Глерниш]], извисил се над Кльонталското езеро. Тук е първенецът на целия дял - Бехищок (2914 м). Дълъг рид се простира от прохода Клаузен до Фирвалщетското езеро. Увенчан е от връх Виндгелен (2764 м). От прохода Прагел на север продължават три основни била, които постепенно се снижават, докато се изгубват в [[Швейцарско плато|Швейцарското плато]]. Най-висок на източното било е връх Брунелищок (2133 м), на средното - Грос Аубриг (1695 м), а на западното - Гросен Митен (1898 м).
-Най-развит е пешеходният летен [[туризъм]]. [[Ски спорт|Ски спортовете]] са по-слабо застъпени - има едва пет зимни [[Курорт|курорта]] със 103 лифта и 267 км ски писти.<ref>''[https://www.skiresort.info/ski-resorts/schwyz-alps/ Ski resorts Schwyz Alps]'', Skiresort.info</ref> Районът е известен с подземните си богатства. Красиви [[Кварц|кварцови]] [[Кристал|кристали]], открити в него, се съхраняват в Музея по [[естествена история]] в [[Берн]].<ref>Matthew Teller and oth., ''[https://books.google.bg/books?id=Y9pLDgAAQBAJ&pg=PT263&lpg=PT263&dq=schwyz+alps&source=bl&ots=ZM-h3gBReI&sig=ACfU3U07gFDYfvGRNUdVFW-bcqy82YR_Zw&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiH2OG7kMzpAhWRlFwKHdM6CiwQ6AEwEnoECBIQAQ#v=onepage&q=schwyz%20alps&f=false The Rough Guide to Switzerland]'', 2017</ref>
+Най-развит е пешеходният летен [[туризъм]]. [[Ски спорт]]овете са по-слабо застъпени - има едва пет зимни [[курорт]]а със 103 лифта и 267 км ски писти.<ref>''[https://www.skiresort.info/ski-resorts/schwyz-alps/ Ski resorts Schwyz Alps]'', Skiresort.info</ref> Районът е известен с подземните си богатства. Красиви [[кварц]]ови [[кристал]]и, открити в него, се съхраняват в Музея по [[естествена история]] в [[Берн]].<ref>Matthew Teller and oth., ''[https://books.google.bg/books?id=Y9pLDgAAQBAJ&pg=PT263&lpg=PT263&dq=schwyz+alps&source=bl&ots=ZM-h3gBReI&sig=ACfU3U07gFDYfvGRNUdVFW-bcqy82YR_Zw&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiH2OG7kMzpAhWRlFwKHdM6CiwQ6AEwEnoECBIQAQ#v=onepage&q=schwyz%20alps&f=false The Rough Guide to Switzerland]'', 2017</ref>
 == Бележки ==
 <references />
 [[Категория:Дялове на Алпите]]
 [[Категория:Планини в Швейцария]]