Стражата (плато): Разлика между версии
м overlinking |
форматирам |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
Платото Стражата се издига между [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]] на запад и югозапад и Дряновска река с левия си приток Андък на изток и югоизток. На югоизток, в района на село [[Донино]] чрез седловина висока 537 м платото се свързва с [[Габровски възвишения|Габровските възвишения]].<ref name="грб"/> |
Платото Стражата се издига между [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]] на запад и югозапад и Дряновска река с левия си приток Андък на изток и югоизток. На югоизток, в района на село [[Донино]] чрез седловина висока 537 м платото се свързва с [[Габровски възвишения|Габровските възвишения]].<ref name="грб"/> |
||
Има форма на равнобедрен триъгълник обърнат на юг. Дължината му от запад на изток е 20 км, а маскималната му ширина – 7 км. Средната му надморска височина е 600 – 700 м. Има плоско било над което се издигат ниски заоблени върхове '''Божуря''' (768 м), Минин чукар (704,2 м) и др. Склоновете му са стръмни, короновани от варовити скални венци. Подножията са покрити с делувиални наслаги. На запад, над [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]] завършва със скалния венец Витата стена. От юг на север се проломява и разполовява от [[Стражански пролом|Стражанския пролом]] на река [[Янтра]]. Изградено е от долнокредни варовици, пясъчници и мергели на Стражанската синклинала. Широко са разпространени карстови форми – понори, валози, въртопи, карстови извори и блата. Частично е обрасло с благуново-церови гори, които са по-добре запазени по склоновете. Широките билни заравнености са заети от обработваеми земи, а по полегатите склонове – овощни градини и лозя.<ref name="грб"/> |
Има форма на равнобедрен триъгълник обърнат на юг. Дължината му от запад на изток е 20 км, а маскималната му ширина – 7 км. Средната му надморска височина е 600 – 700 м. Има плоско било над което се издигат ниски заоблени върхове '''Божуря''' (768 м), Минин чукар (704,2 м) и др. Склоновете му са стръмни, короновани от варовити скални венци. Подножията са покрити с делувиални наслаги. На запад, над [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]] завършва със [[скален венец|скалния венец]] [[Витата стена]]. От юг на север се проломява и разполовява от [[Стражански пролом|Стражанския пролом]] на река [[Янтра]]. Изградено е от долнокредни варовици, пясъчници и мергели на Стражанската синклинала. Широко са разпространени карстови форми – понори, валози, въртопи, карстови извори и блата. Частично е обрасло с благуново-церови гори, които са по-добре запазени по склоновете. Широките билни заравнености са заети от обработваеми земи, а по полегатите склонове – овощни градини и лозя.<ref name="грб"/> |
||
По билото на платото и в подножията му са разположени около двадесеттина малки селца и махали.<ref name="грб"/> |
По билото на платото и в подножията му са разположени около двадесеттина малки селца и махали.<ref name="грб"/> |
Текуща версия към 23:17, 10 ноември 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Стража.
Стражата | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България (Област Габрово) |
Част от | Предбалкан |
Най-висок връх | Божуря |
Надм. височина | 768 m |
Подробна карта | |
Стражата е плато във вътрешната структурна ивица на Средния Предбалкан, област Габрово, разположено между долините на река Росица на запад и Дряновска река с левия си приток Андък на изток.[1]
Платото Стражата се издига между Севлиевското поле на запад и югозапад и Дряновска река с левия си приток Андък на изток и югоизток. На югоизток, в района на село Донино чрез седловина висока 537 м платото се свързва с Габровските възвишения.[1]
Има форма на равнобедрен триъгълник обърнат на юг. Дължината му от запад на изток е 20 км, а маскималната му ширина – 7 км. Средната му надморска височина е 600 – 700 м. Има плоско било над което се издигат ниски заоблени върхове Божуря (768 м), Минин чукар (704,2 м) и др. Склоновете му са стръмни, короновани от варовити скални венци. Подножията са покрити с делувиални наслаги. На запад, над Севлиевското поле завършва със скалния венец Витата стена. От юг на север се проломява и разполовява от Стражанския пролом на река Янтра. Изградено е от долнокредни варовици, пясъчници и мергели на Стражанската синклинала. Широко са разпространени карстови форми – понори, валози, въртопи, карстови извори и блата. Частично е обрасло с благуново-церови гори, които са по-добре запазени по склоновете. Широките билни заравнености са заети от обработваеми земи, а по полегатите склонове – овощни градини и лозя.[1]
По билото на платото и в подножията му са разположени около двадесеттина малки селца и махали.[1]
По югоизточното подножие на платото, от Дряново до Габрово, на протежение от 13,2 км преминава участък от първокласен път № 5 от Държавната пътна мрежа Русе – Стара Загора – ГКПП „Маказа“.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 476 – 477.