Петър Богданов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 19: Ред 19:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://archives.bg/policefiles/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=104&Itemid=74 Полицейско досие] на сайта на Държавна агенция „Архиви“
* [http://archives.bg/policefiles/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=104&Itemid=74 Полицейско досие] на сайта на Държавна агенция „Архиви“
{{Портал|Македония}}

{{СОРТКАТ:Богданов, Петър}}
{{СОРТКАТ:Богданов, Петър}}
[[Категория:Загинали през Втората световна война]]
[[Категория:Загинали през Втората световна война]]

Версия от 14:00, 15 ноември 2020

Тази статия е за българския комунист. За спортиста вижте Петър Богданов (лекоатлет).

Петър Богданов
деец на БРП (к)
Роден
Починал
23 юли 1942 г. (34 г.)
София, България

Петър Иванов Богданов е български партиен деец от БРП (к). Участник в комунистическото съпротивително движение през Втората световна война.

Биография

Петър Богданов е роден в град Трявна на 16 юни 1908 година. Завършва прогимназия в Трявна и гимназия във Велико Търново. Следва в Агрономо-лесовъдния факултет на СУ в София. Присъединява се към БРП (к). Един от основателите и ръководителите на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС). През 1936 година е арестуван и осъден по ЗЗД с десетгодишна присъда. През 1940 година е амнистиран[1] Участва в комунистическото съпротивително движение през Втората световна война. Сътрудник на Военната комисия на БРП (к). След анексията на Вардарската бановина през пролетта на 1941 г. е изпратен в Скопие като пълномощник на ЦК. На 17 август на конференция на Областния комитет на ЮКП в Скопие, Богданов като официално потвърждава желанието на местния Покраински комитет на Македония за присъединяване към БРП и защитава Методи Шаторов. Със задача да укрепи местните структури през декември 1941 г. пристига в Пазарджик. Поради ареста на 7 януари 1942 г. на Луко Луков, по конспиративни съображения решава да се разпусне целият състав на ОК на БРП в града. През пролетта е арестуван и впоследствие съден в процеса срещу ЦК на БРП. Осъден е на смърт и на 23 юли 1942 година е разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Никола Вапцаров и Георги Минчев.[2]

Източници

  1. Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина
  2. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с.225.

Външни препратки