Симеон Синивирски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Добричлии, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
Роден е в 1846 година в добруджанското село [[Бдинци (село)|Гьокче Дюлюк]]. Завършва [[Априловска гимназия|Габровската гимназия]].<ref name="История на град Толбухин">{{cite book | title = История на град Толбухин | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1968 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 124 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Става учител и преподава в [[Суворово|Нов градец]],<ref name="Опис 43"/> в Долното училище в [[Добрич|Хаджиоглу Пазарджик]]<ref name="История на град Толбухин"/> и в [[Айдемир]].<ref name="Опис 43"/> |
Роден е в 1846 година в добруджанското село [[Бдинци (село)|Гьокче Дюлюк]]. Завършва [[Априловска гимназия|Габровската гимназия]].<ref name="История на град Толбухин">{{cite book | title = История на град Толбухин | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1968 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 124 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Става учител и преподава в [[Суворово|Нов градец]],<ref name="Опис 43"/> в Долното училище в [[Добрич|Хаджиоглу Пазарджик]]<ref name="История на град Толбухин"/> и в [[Айдемир]].<ref name="Опис 43"/> |
||
След създаването на Княжество България в 1878 година е помощник-главен библиотекар на Народната библиотека в София, съдебен служител и адвокат.<ref name="Опис 43"/> |
След създаването на Княжество България в 1878 година е помощник-главен библиотекар на [[Народната библиотека]] в [[София]], съдебен служител и адвокат.<ref name="Опис 43"/> |
||
Синивирски е активист на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]]. През май 1899 година е делегат от Добричкото македонско дружество на [[Шести македонски конгрес|Шестия македонски конгрес]].<ref name="bilyarski.132.">Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 132.</ref> |
Синивирски е активист на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]]. През май 1899 година е делегат от Добричкото македонско дружество на [[Шести македонски конгрес|Шестия македонски конгрес]].<ref name="bilyarski.132.">Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 132.</ref> |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Македония}} |
||
{{СОРТКАТ: |
{{СОРТКАТ:Синивирски, Симеон}} |
||
[[Категория:Български просветни дейци]] |
[[Категория:Български просветни дейци]] |
||
[[Категория:Български юристи]] |
|||
[[Категория:Български адвокати]] |
|||
[[Категория:Хора от област Добрич]] |
[[Категория:Хора от област Добрич]] |
||
[[Категория:Дейци на ВМОК]] |
[[Категория:Дейци на ВМОК]] |
||
Версия от 16:45, 19 ноември 2020
| Симеон Синивирски | |
| български просветен деец | |
| Роден |
1846 г.
|
|---|---|
| Починал | 1931 г.
|
| Учил в | Национална Априловска гимназия |
Симеон Стоев (Стоянов) Бозуков-Синивирски е български просветен деец от Възраждането.[1]
Биография
Роден е в 1846 година в добруджанското село Гьокче Дюлюк. Завършва Габровската гимназия.[2] Става учител и преподава в Нов градец,[1] в Долното училище в Хаджиоглу Пазарджик[2] и в Айдемир.[1]
След създаването на Княжество България в 1878 година е помощник-главен библиотекар на Народната библиотека в София, съдебен служител и адвокат.[1]
Синивирски е активист на Македонската организация. През май 1899 година е делегат от Добричкото македонско дружество на Шестия македонски конгрес.[3]
Умира в 1931 година.[1]
Бележки
- ↑ а б в г д Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част І. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1975. с. 43.
- ↑ а б История на град Толбухин. София, Наука и изкуство, 1968. с. 124.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 132.
