Мери Касат: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име = Мери Касат
| име-оригинал = Mary Cassatt
| име-оригинал = Mary Cassatt
| категория = художник
| категория = художник
| описание =
| портрет = Mary Cassatt photograph 1913.jpg
| портрет = Mary Cassatt photograph 1913.jpg
| портрет-описание =
| портрет-описание = Снимка на Мери Касат от 1913 г.
| име-рождено = Mary Stevenson Cassatt
| име-рождено = Mary Stevenson Cassatt
| роден-място = Алиджъни, [[Пенсилвания]], [[САЩ]]
| роден-място = Алиджъни, [[Пенсилвания]], [[САЩ]]
Ред 39: Ред 37:
Пътува до [[Испания]], [[Белгия]] и [[Холандия]]. Пристига в Париж през 1874, годината на Първата импресионистична изложба. Това наситено с колорит изложение на платна разтърсва града. Предвестниците на новото импресионистично движение въставали срещу консервативните академици при всевластния тогава Салон. Макар че още в 1866 Касат прилежно се учи в ателието на известния тогава художник Чарлс Чаплин, в 1874 решава да следва свой собствен път. Не се смущава от враждебната критика по адрес на импресионистите, Касат признава качествата на тяхното творчество, особено в картините на [[Едгар Дега]], с когото се сприятелява. Той от своя страна се възхищава от една нейна картина, показана в Салона през 1874 и отбелязва: ''„Има някой, който чувства като мен.“''
Пътува до [[Испания]], [[Белгия]] и [[Холандия]]. Пристига в Париж през 1874, годината на Първата импресионистична изложба. Това наситено с колорит изложение на платна разтърсва града. Предвестниците на новото импресионистично движение въставали срещу консервативните академици при всевластния тогава Салон. Макар че още в 1866 Касат прилежно се учи в ателието на известния тогава художник Чарлс Чаплин, в 1874 решава да следва свой собствен път. Не се смущава от враждебната критика по адрес на импресионистите, Касат признава качествата на тяхното творчество, особено в картините на [[Едгар Дега]], с когото се сприятелява. Той от своя страна се възхищава от една нейна картина, показана в Салона през 1874 и отбелязва: ''„Има някой, който чувства като мен.“''


Дега кани Касат да изложи свои картини заедно с импресионистите през 1877 и тя с радост приема, по-късно си спомня: {{цитат|''„Най-сетне можех да работя напълно независимо, без да се влияя от мнението на някакво си жури. Вече бях разпознала истинските си учители. Възхищавах се от [[Едуар Мане|Мане]], [[Гюстав Курбе|Курбе]] и Дега. Мразех Конвенциалното изкуство – започнах да живея.“''|}}
Дега кани Касат да изложи свои картини заедно с импресионистите през 1877 г. и тя с радост приема, по-късно си спомня: {{цитат|''„Най-сетне можех да работя напълно независимо, без да се влияя от мнението на някакво си жури. Вече бях разпознала истинските си учители. Възхищавах се от [[Едуар Мане|Мане]], [[Гюстав Курбе|Курбе]] и Дега. Мразех Конвенциалното изкуство – започнах да живея.“''|}}


[[Файл:Edgar Degas - Mary Cassatt - Google Art Project.jpg|мини|200п|ляво|Портрет на Мери Касат от Едгар Дега, ок. 1880-1884 г.]]
Касат участва в четири от основните импресионистични изложби и се ползва с уважението на [[Пол Сезан|Сезан]], [[Клод Моне|Моне]], Писаро, [[Пиер-Огюст Реноар|Реноар]] и Дега.
Касат участва в четири от основните импресионистични изложби и се ползва с уважението на [[Пол Сезан|Сезан]], [[Клод Моне|Моне]], Писаро, [[Пиер-Огюст Реноар|Реноар]] и Дега.


Ред 49: Ред 48:
Мери Касат не прави своя самостоятелна изложба до 1891, когато е на 47 години. След като в Париж картините ѝ получават одобрение, през 1895 прави изложба в новооткритата галерия „''Дюран-Рюел''“ в Ню Йорк. Картините ѝ не се приемат с ентусиазъм и продажбите са малко, посещението слабо. Тя е разочарована от сънародниците си. По-късно подарява своята колекция на Метрополитън художествен музей в Ню Йорк.
Мери Касат не прави своя самостоятелна изложба до 1891, когато е на 47 години. След като в Париж картините ѝ получават одобрение, през 1895 прави изложба в новооткритата галерия „''Дюран-Рюел''“ в Ню Йорк. Картините ѝ не се приемат с ентусиазъм и продажбите са малко, посещението слабо. Тя е разочарована от сънародниците си. По-късно подарява своята колекция на Метрополитън художествен музей в Ню Йорк.


[[Файл:1914 Mary Cassatt.jpg|мини|220п|Мери Касат през 1914 г.]]
През 1911 зрението ѝ започва да отслабва и продължава да работи изключително с пастел до 1914.
През 1911 г. зрението ѝ започва да отслабва и продължава да работи изключително с пастел до 1914 г.


Прекарва последните си години в усамотение в [[Шато дьо Бофрен]], близо до Париж в [[Менил-Терибю]] /Le Mesnil-Théribus/.
Прекарва последните си години в усамотение в [[Шато дьо Бофрен]], близо до Париж в [[Менил-Терибю]] /Le Mesnil-Théribus/.


Мери Касат умира на 14 юни 1926 година в Шато дьо Бофрен и е погребана в семейната гробница.
Мери Касат умира на 14 юни 1926 г. в Шато дьо Бофрен и е погребана в семейната гробница.


== Галерия ==
== Галерия ==

Версия от 19:53, 17 януари 2021

Мери Касат
Mary Cassatt
американска художничка и графичка
Снимка на Мери Касат от 1913 г.
Снимка на Мери Касат от 1913 г.

Родена
Mary Stevenson Cassatt
Алиджъни, Пенсилвания, САЩ
Починала
14 юни 1926 г. (82 г.)
Шато дьо Бофрен, близо до Париж в Менил-Терибю, Франция
ПогребанаФранция

Националност САЩ
Кариера в изкуството
ЖанрБитова живопис,[1][2] портрет,[2] пейзажна живопис[2]
АкадемияАкадемия на изящните изкуства – Пенсилвания
УчителиЖан-Леон Жером, Чарлс Джошуа Чаплин
Направлениеимпресионизъм
Професияживопис
ПовлиянаЕдгар Дега
Анри дьо Тулуз-Лотрек
набисти
Семейство
БащаРобърт Симпсън Касат
МайкаКатрин Келсо Джонстън
Съпругняма
Подпис
Мери Касат в Общомедия

Мери Стивънсън Касат (на английски: Mary Stevenson Cassatt, 22 май 1844 – 14 юни 1926) е американска художничка и графичка. Работи в стил импресионизъм.

Биография и творчество

Родена е в 1844 г. в заможно пенсилванско семейство и прекарва безгрижно детство. През голяма част от живота си живее със семейството си във Франция. Това е факторът, който събужда силата на характера ѝ и разширява културния ѝ хоризонт. Въпреки това родителите ѝ са ужасени, когато научават, че дъщеря им мечтае да стане професионален художник. Те ѝ разрешават да посещава Пенсилванската художествена академия във Филаделфия и през 1866 година майка ѝ я придружава до Париж, където прекарва четири години, изучавайки творчеството на старите майстори. В 1868 картината ѝ „Свирач на мандолина“ е показана в Парижкия салон. Френско-пруската война през 1870 принуждава младата художничка да се завърне в Америка. След края на войната Мери Касат заминава за Италия в 1872, където учи графично изкуство и изследва стила, колорита и техниката на Кореджо и Пармиджанино.

Пътува до Испания, Белгия и Холандия. Пристига в Париж през 1874, годината на Първата импресионистична изложба. Това наситено с колорит изложение на платна разтърсва града. Предвестниците на новото импресионистично движение въставали срещу консервативните академици при всевластния тогава Салон. Макар че още в 1866 Касат прилежно се учи в ателието на известния тогава художник Чарлс Чаплин, в 1874 решава да следва свой собствен път. Не се смущава от враждебната критика по адрес на импресионистите, Касат признава качествата на тяхното творчество, особено в картините на Едгар Дега, с когото се сприятелява. Той от своя страна се възхищава от една нейна картина, показана в Салона през 1874 и отбелязва: „Има някой, който чувства като мен.“

Дега кани Касат да изложи свои картини заедно с импресионистите през 1877 г. и тя с радост приема, по-късно си спомня:

„Най-сетне можех да работя напълно независимо, без да се влияя от мнението на някакво си жури. Вече бях разпознала истинските си учители. Възхищавах се от Мане, Курбе и Дега. Мразех Конвенциалното изкуство – започнах да живея.“
Портрет на Мери Касат от Едгар Дега, ок. 1880-1884 г.

Касат участва в четири от основните импресионистични изложби и се ползва с уважението на Сезан, Моне, Писаро, Реноар и Дега.

Касат и Дега предпочитат да рисуват сцени от градския живот, вместо пейзажи. И двамата предпочитат изкуствената светлина като в опера и театър, и двамата превръщат и най-странните пози в естествени и стилни. Фигурите на Касат запазват своята солидност и яснота на формата и никога не се сливат с пейзажа, както е при много импресионисти. Тя ги разполага обикновено в интериор. Двамата с Дега посещават изложба със седемстотин японски графики, подредени в Художествената академия през 1890. Под впечатление от изложбата създава серия офорти, които я представят като изключителен график.

С нежно проникновение улавя прозрачната детска кожа, меките движения на детето и закрилящия жест на майчините милувки. Касат портретира любовта и доверието, което свързва майка и дете.

Мери Касат не прави своя самостоятелна изложба до 1891, когато е на 47 години. След като в Париж картините ѝ получават одобрение, през 1895 прави изложба в новооткритата галерия „Дюран-Рюел“ в Ню Йорк. Картините ѝ не се приемат с ентусиазъм и продажбите са малко, посещението слабо. Тя е разочарована от сънародниците си. По-късно подарява своята колекция на Метрополитън художествен музей в Ню Йорк.

Мери Касат през 1914 г.

През 1911 г. зрението ѝ започва да отслабва и продължава да работи изключително с пастел до 1914 г.

Прекарва последните си години в усамотение в Шато дьо Бофрен, близо до Париж в Менил-Терибю /Le Mesnil-Théribus/.

Мери Касат умира на 14 юни 1926 г. в Шато дьо Бофрен и е погребана в семейната гробница.

Галерия

Източници

  • „Американски импресионизъм“ – каталог от изложбата в музея „Пти Пале“, Париж с предговор от Дилън Рипли, 1982 г., Смитсънов институт