Александрийска библиотека: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
Основана е по време на управлението на [[Птолемей II]] – владетел на [[елинистически Египет]]. В основаването на библиотеката взимат участие [[Деметрий Фалерски|Димитрий Фалирски]] и вероятно [[Стратон от Лампсак]]. |
Основана е по време на управлението на [[Птолемей II]] – владетел на [[елинистически Египет]]. В основаването на библиотеката взимат участие [[Деметрий Фалерски|Димитрий Фалирски]] и вероятно [[Стратон от Лампсак]]. |
||
Предполага се, че в нея са се съхранявали между 400 000 и 700 000 [[папирус]]ови свитъка. [[Птолемеи]]те издават закон, според който корабите в пристанището трябва да бъдат проверявани, като всеки ръкопис, неизвестен на библиотеката, трябва да се прибира. За да навредят на своята съперница – библиотеката в |
Предполага се, че в нея са се съхранявали между 400 000 и 700 000 [[папирус]]ови свитъка. [[Птолемеи]]те издават закон, според който корабите в пристанището трябва да бъдат проверявани, като всеки ръкопис, неизвестен на библиотеката, трябва да се прибира. За да навредят на своята съперница – [[Пергамска библиотека|библиотеката в Пергамон]], Птолемеите забранили износа на [[нил]]ски папирус. |
||
[[Файл:Ancientlibraryalex.jpg|мини|200п|Древната библиотека]] |
[[Файл:Ancientlibraryalex.jpg|мини|200п|Древната библиотека]] |
||
Версия от 15:55, 20 март 2021
Царската библиотека на Александрия е построена в началото на III век пр. Хр. в Александрия, Египет и е сред Седемте чудеса на античния свят. Тя е най-голямата библиотека в Античността, както и най-големият за времето си център на знанието и науката.
История
Основана е по време на управлението на Птолемей II – владетел на елинистически Египет. В основаването на библиотеката взимат участие Димитрий Фалирски и вероятно Стратон от Лампсак.
Предполага се, че в нея са се съхранявали между 400 000 и 700 000 папирусови свитъка. Птолемеите издават закон, според който корабите в пристанището трябва да бъдат проверявани, като всеки ръкопис, неизвестен на библиотеката, трябва да се прибира. За да навредят на своята съперница – библиотеката в Пергамон, Птолемеите забранили износа на нилски папирус.
В библиотеката работят много учени от епохата на елинизма като Евклид, Ератостен, Аполоний Родоски и Хипатия.
Александрийска библиотека е разрушена. Предполагаемите причини за разрушението на библиотеката са:
- пожар през 47 – 48 пр.н.е., причинен от войските на Юлий Цезар при покоряване на града;
- нападение от римския император Аврелиан през III век;
- декрет на императора от 391 г. към патриарх Теофил Александрийски за разрушаване на езическите храмове;
- завладяването на града от монголите;
- нарочно изгорена с цел да бъдат запазени част от най-важните за времето свитъци.
На 23 април 2002 г. в града е открита голяма съвременна библиотека, известна като Библиотека Александрина.
Нови разкрития
През 2004 г. BBC съобщава, че полски и египетски археолози са открили останки в района на Брухион в Александрия, които много приличат на читални зали и аудитории, като се предполага, че това са руините на прочутата древна библиотека.
Външни препратки
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |