Петър Стойчев (режисьор): Разлика между версии
източник |
|||
Ред 31: | Ред 31: | ||
== Сценична кариера == |
== Сценична кариера == |
||
Петър Стойчев започва кариерата си като ученик във Варна в трупата на Ст. Кожухаров, която напуска през 1893, за да се присъедини към пътуващата трупа на Р. Попова. Година по-късно, след безуспешно обучение във Военното училище, Стойчев се присъединява към [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|трупата „Сълза и смях“]], където остава до 1899 г.<ref>[http://www.focus-radio.net/?action=news&id=821615 www.focus-radio.net]</ref> Заедно със [[Стоян Бъчваров (актьор)|Стоян Бъчваров]] основава (1900) театрална трупа във Варна. През 1903 г. завършва Императорската театрална школа в [[Петербург]] и започва да играе последователно в русенската театрална трупа „Лира“, Съвременен театър с [[Матей Икономов]] (1903 – 1904, където за първи път поставя „На дъното“ на [[Максим Горки]]) и в [[Народен театър|Народния театър]] (1904 – 1918). Напуска последния за една година през 1905, за да основе пътуващия Свободен театър (1905 – 1906), който ръководи като директор от 1919 г. до 1923 г. Ръководител е и на софийските театри „Смях и сълзи“ (1923 – 1924) и „П. К. Стойчев“ (1930 – 1934). Директор на Русенския театър (1925 – 1926, 1935 – 1936), на Народния театър (1927 – 1929), на Пловдивския театър (1937 – 1939, 1941 – 1943) и на [[Софийска народна опера|Софийската народна опера]] (1926 – 1927). |
Петър Стойчев започва кариерата си като ученик във Варна в трупата на Ст. Кожухаров, която напуска през 1893, за да се присъедини към пътуващата трупа на Р. Попова. Година по-късно, след безуспешно обучение във Военното училище, Стойчев се присъединява към [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|трупата „Сълза и смях“]], където остава до 1899 г.<ref>[http://www.focus-radio.net/?action=news&id=821615 www.focus-radio.net]</ref> Заедно със [[Стоян Бъчваров (актьор)|Стоян Бъчваров]] основава (1900) театрална трупа във Варна.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 08 / 02 февруари 1902 г., стр 2.]</ref> През 1903 г. завършва Императорската театрална школа в [[Петербург]] и започва да играе последователно в русенската театрална трупа „Лира“, Съвременен театър с [[Матей Икономов]] (1903 – 1904, където за първи път поставя „На дъното“ на [[Максим Горки]]) и в [[Народен театър|Народния театър]] (1904 – 1918). Напуска последния за една година през 1905, за да основе пътуващия Свободен театър (1905 – 1906), който ръководи като директор от 1919 г. до 1923 г. Ръководител е и на софийските театри „Смях и сълзи“ (1923 – 1924) и „П. К. Стойчев“ (1930 – 1934). Директор на Русенския театър (1925 – 1926, 1935 – 1936), на Народния театър (1927 – 1929), на Пловдивския театър (1937 – 1939, 1941 – 1943) и на [[Софийска народна опера|Софийската народна опера]] (1926 – 1927). |
||
Петър Стойчев е автор на много представления за деца и юноши и полага основите на [[Народен театър за младежта|Народния театър за младежта]]. Това става след като посещава Детския кинофестивал в [[Москва]] през 1935. Стойчев изпълнява роли в постановките „[[Мизантроп]]“ (Клитандър), „Лес“ (Щастливцев), „Доходно място“ (Досужев), „[[Венецианският търговец]]“ (Соланио) и др. Режисира пиесите „Игра в замъка“, „[[Дамата с камелиите]]“, „Матура“ и оперетите „[[Хубавата Елена]]“, „[[Царицата на чардаша]]“ и др. Режисьор на филмите „[[Земя (филм, 1930)|Земя]]“ (1930 г.) и „[[Песента на Балкана]]“ (1934 г.). |
Петър Стойчев е автор на много представления за деца и юноши и полага основите на [[Народен театър за младежта|Народния театър за младежта]]. Това става след като посещава Детския кинофестивал в [[Москва]] през 1935. Стойчев изпълнява роли в постановките „[[Мизантроп]]“ (Клитандър), „Лес“ (Щастливцев), „Доходно място“ (Досужев), „[[Венецианският търговец]]“ (Соланио) и др. Режисира пиесите „Игра в замъка“, „[[Дамата с камелиите]]“, „Матура“ и оперетите „[[Хубавата Елена]]“, „[[Царицата на чардаша]]“ и др. Режисьор на филмите „[[Земя (филм, 1930)|Земя]]“ (1930 г.) и „[[Песента на Балкана]]“ (1934 г.). |
Версия от 20:02, 16 април 2021
Петър Стойчев български режисьор | |
Петър Стойчев и Теодорина Стойчева на сцената на „Свободен театър“ | |
Роден | 12 декември 1879 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Брачни партньори | Теодорина Стойчева |
Значими филми | „Земя, 1930“ |
Уебсайт |
Петър Константинов Стойчев е български драматичен актьор, режисьор, театрален и кинодеец. Основател и първи директор, художествен ръководител и режисьор на Свободния театър.[1]
Сценична кариера
Петър Стойчев започва кариерата си като ученик във Варна в трупата на Ст. Кожухаров, която напуска през 1893, за да се присъедини към пътуващата трупа на Р. Попова. Година по-късно, след безуспешно обучение във Военното училище, Стойчев се присъединява към трупата „Сълза и смях“, където остава до 1899 г.[2] Заедно със Стоян Бъчваров основава (1900) театрална трупа във Варна.[3] През 1903 г. завършва Императорската театрална школа в Петербург и започва да играе последователно в русенската театрална трупа „Лира“, Съвременен театър с Матей Икономов (1903 – 1904, където за първи път поставя „На дъното“ на Максим Горки) и в Народния театър (1904 – 1918). Напуска последния за една година през 1905, за да основе пътуващия Свободен театър (1905 – 1906), който ръководи като директор от 1919 г. до 1923 г. Ръководител е и на софийските театри „Смях и сълзи“ (1923 – 1924) и „П. К. Стойчев“ (1930 – 1934). Директор на Русенския театър (1925 – 1926, 1935 – 1936), на Народния театър (1927 – 1929), на Пловдивския театър (1937 – 1939, 1941 – 1943) и на Софийската народна опера (1926 – 1927).
Петър Стойчев е автор на много представления за деца и юноши и полага основите на Народния театър за младежта. Това става след като посещава Детския кинофестивал в Москва през 1935. Стойчев изпълнява роли в постановките „Мизантроп“ (Клитандър), „Лес“ (Щастливцев), „Доходно място“ (Досужев), „Венецианският търговец“ (Соланио) и др. Режисира пиесите „Игра в замъка“, „Дамата с камелиите“, „Матура“ и оперетите „Хубавата Елена“, „Царицата на чардаша“ и др. Режисьор на филмите „Земя“ (1930 г.) и „Песента на Балкана“ (1934 г.).
Източници
Българска енциклопедия, том 6, БАН 1988
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 10. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104326. с. 3951.
- ↑ www.focus-radio.net
- ↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 08 / 02 февруари 1902 г., стр 2.