Петър Стойчев (режисьор): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източник
Ред 31: Ред 31:


== Сценична кариера ==
== Сценична кариера ==
Петър Стойчев започва кариерата си като ученик във Варна в трупата на Ст. Кожухаров, която напуска през 1893, за да се присъедини към пътуващата трупа на Р. Попова. Година по-късно, след безуспешно обучение във Военното училище, Стойчев се присъединява към [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|трупата „Сълза и смях“]], където остава до 1899 г.<ref>[http://www.focus-radio.net/?action=news&id=821615 www.focus-radio.net]</ref> Заедно със [[Стоян Бъчваров (актьор)|Стоян Бъчваров]] основава (1900) театрална трупа във Варна. През 1903 г. завършва Императорската театрална школа в [[Петербург]] и започва да играе последователно в русенската театрална трупа „Лира“, Съвременен театър с [[Матей Икономов]] (1903 – 1904, където за първи път поставя „На дъното“ на [[Максим Горки]]) и в [[Народен театър|Народния театър]] (1904 – 1918). Напуска последния за една година през 1905, за да основе пътуващия Свободен театър (1905 – 1906), който ръководи като директор от 1919 г. до 1923 г. Ръководител е и на софийските театри „Смях и сълзи“ (1923 – 1924) и „П. К. Стойчев“ (1930 – 1934). Директор на Русенския театър (1925 – 1926, 1935 – 1936), на Народния театър (1927 – 1929), на Пловдивския театър (1937 – 1939, 1941 – 1943) и на [[Софийска народна опера|Софийската народна опера]] (1926 – 1927).
Петър Стойчев започва кариерата си като ученик във Варна в трупата на Ст. Кожухаров, която напуска през 1893, за да се присъедини към пътуващата трупа на Р. Попова. Година по-късно, след безуспешно обучение във Военното училище, Стойчев се присъединява към [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|трупата „Сълза и смях“]], където остава до 1899 г.<ref>[http://www.focus-radio.net/?action=news&id=821615 www.focus-radio.net]</ref> Заедно със [[Стоян Бъчваров (актьор)|Стоян Бъчваров]] основава (1900) театрална трупа във Варна.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 08 / 02 февруари 1902 г., стр 2.]</ref> През 1903 г. завършва Императорската театрална школа в [[Петербург]] и започва да играе последователно в русенската театрална трупа „Лира“, Съвременен театър с [[Матей Икономов]] (1903 – 1904, където за първи път поставя „На дъното“ на [[Максим Горки]]) и в [[Народен театър|Народния театър]] (1904 – 1918). Напуска последния за една година през 1905, за да основе пътуващия Свободен театър (1905 – 1906), който ръководи като директор от 1919 г. до 1923 г. Ръководител е и на софийските театри „Смях и сълзи“ (1923 – 1924) и „П. К. Стойчев“ (1930 – 1934). Директор на Русенския театър (1925 – 1926, 1935 – 1936), на Народния театър (1927 – 1929), на Пловдивския театър (1937 – 1939, 1941 – 1943) и на [[Софийска народна опера|Софийската народна опера]] (1926 – 1927).


Петър Стойчев е автор на много представления за деца и юноши и полага основите на [[Народен театър за младежта|Народния театър за младежта]]. Това става след като посещава Детския кинофестивал в [[Москва]] през 1935. Стойчев изпълнява роли в постановките „[[Мизантроп]]“ (Клитандър), „Лес“ (Щастливцев), „Доходно място“ (Досужев), „[[Венецианският търговец]]“ (Соланио) и др. Режисира пиесите „Игра в замъка“, „[[Дамата с камелиите]]“, „Матура“ и оперетите „[[Хубавата Елена]]“, „[[Царицата на чардаша]]“ и др. Режисьор на филмите „[[Земя (филм, 1930)|Земя]]“ (1930 г.) и „[[Песента на Балкана]]“ (1934 г.).
Петър Стойчев е автор на много представления за деца и юноши и полага основите на [[Народен театър за младежта|Народния театър за младежта]]. Това става след като посещава Детския кинофестивал в [[Москва]] през 1935. Стойчев изпълнява роли в постановките „[[Мизантроп]]“ (Клитандър), „Лес“ (Щастливцев), „Доходно място“ (Досужев), „[[Венецианският търговец]]“ (Соланио) и др. Режисира пиесите „Игра в замъка“, „[[Дамата с камелиите]]“, „Матура“ и оперетите „[[Хубавата Елена]]“, „[[Царицата на чардаша]]“ и др. Режисьор на филмите „[[Земя (филм, 1930)|Земя]]“ (1930 г.) и „[[Песента на Балкана]]“ (1934 г.).

Версия от 20:02, 16 април 2021

Петър Стойчев
български режисьор
Петър Стойчев и Теодорина Стойчева на сцената на „Свободен театър“
Роден
Починал
20 март 1945 г. (65 г.)
Националност България
Брачни партньориТеодорина Стойчева
Значими филмиЗемя, 1930
Уебсайт

Петър Константинов Стойчев е български драматичен актьор, режисьор, театрален и кинодеец. Основател и първи директор, художествен ръководител и режисьор на Свободния театър.[1]

Сценична кариера

Петър Стойчев започва кариерата си като ученик във Варна в трупата на Ст. Кожухаров, която напуска през 1893, за да се присъедини към пътуващата трупа на Р. Попова. Година по-късно, след безуспешно обучение във Военното училище, Стойчев се присъединява към трупата „Сълза и смях“, където остава до 1899 г.[2] Заедно със Стоян Бъчваров основава (1900) театрална трупа във Варна.[3] През 1903 г. завършва Императорската театрална школа в Петербург и започва да играе последователно в русенската театрална трупа „Лира“, Съвременен театър с Матей Икономов (1903 – 1904, където за първи път поставя „На дъното“ на Максим Горки) и в Народния театър (1904 – 1918). Напуска последния за една година през 1905, за да основе пътуващия Свободен театър (1905 – 1906), който ръководи като директор от 1919 г. до 1923 г. Ръководител е и на софийските театри „Смях и сълзи“ (1923 – 1924) и „П. К. Стойчев“ (1930 – 1934). Директор на Русенския театър (1925 – 1926, 1935 – 1936), на Народния театър (1927 – 1929), на Пловдивския театър (1937 – 1939, 1941 – 1943) и на Софийската народна опера (1926 – 1927).

Петър Стойчев е автор на много представления за деца и юноши и полага основите на Народния театър за младежта. Това става след като посещава Детския кинофестивал в Москва през 1935. Стойчев изпълнява роли в постановките „Мизантроп“ (Клитандър), „Лес“ (Щастливцев), „Доходно място“ (Досужев), „Венецианският търговец“ (Соланио) и др. Режисира пиесите „Игра в замъка“, „Дамата с камелиите“, „Матура“ и оперетите „Хубавата Елена“, „Царицата на чардаша“ и др. Режисьор на филмите „Земя“ (1930 г.) и „Песента на Балкана“ (1934 г.).

Източници

Българска енциклопедия, том 6, БАН 1988

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 10. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104326. с. 3951.
  2. www.focus-radio.net
  3. Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 08 / 02 февруари 1902 г., стр 2.