Матей Икономов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Матей Икономов
български артист и драматург
Роден: 7 януари 1871 г.
Починал: 10 март 1960 г. (89 г.)

Матей Спасов Иконо̀мов (7 януари 1871 – 10 март 1960) е български драматичен актьор, драматург, режисьор, театрален деец и педагог, основател на театрални трупи в различни градове, удостоен със званието „народен артист“ през 1955 г.

Роден е на 7 януари 1871 г. в Сопот в семейството на свещеника Спас Икономов.

Кариерата му на актьор започва най-напред в театър „Основа“ в София през 1887 г. Участва през 1889 г. в пътуващата трупа на Антон Попов. През периодите 1892-1895 г. и 1897-1900 г. се изявява на сцената на театър „Сълза и смях“. Организира театър в Разград през 1895 г., театралната трупа „Живот“ в Русе през 1896 г. и любителски театрални трупи в Карлово, Сопот и Пазарджик.

Заедно със съпругата си Маня Икономова създават основите на „Съвремен театър“, който пропагандира творчеството на Максим Горки, Николай Островски, Уилям Шекспир, Хенрик Ибсен, Герхарт Хауптман, Лев Толстой. Матей Икономов специализира театрално дело две години в Милано, и за около една година пребивава в Дрезден, Виена и Москва, където се среща и черпи опит от Константин Станиславски. Възпитава много български драматични артисти.

По-известни негови роли са:

Автор е на 14 исторически и социални драми:

  • „Последната молба“ (1899)
  • „Под новото иго“ (1923)
  • „Баща и син“ (1924)
  • „Да живее лъжата“ (1927)
  • „Освобождение. Най-силните“ (1928)
  • „Съдът на Симеона“ (1928)
  • „За свободата“, по романа „Под игото“ (1933)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  • „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2120.