Христо Попвасилев (революционер): Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Шаблон:Псевдоними
Ред 10: Ред 10:


== Биография ==
== Биография ==
Попвасилев е роден на 23 март 1874 година в [[Берово]], [[Малешево|Малешевско]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Северна Македония]]. В 1895 година завършва без зрелостно свидетелство със седмия випуск педагогическите курсове на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 112">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=112 |url= |accessdate=}}</ref> Работи като учител в [[Струмица]], [[Сяр]] и други. В 1899 година става председател на [[Струмишки революционен окръг|окръжния комитет]] на ВМОРО в Струмица. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в Нестроевата и 3 рота на 5 одринска дружина.<ref>{{МОО|114}}</ref> По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] Попвасилев служи в 59 пехотен македонски полк, 11 македонска дивизия.<ref>{{Николов|133}}</ref>
Попвасилев е роден на 23 март 1874 година в [[Берово]], [[Малешево|Малешевско]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Северна Македония]]. В 1895 година завършва без зрелостно свидетелство със седмия випуск педагогическите курсове на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 112">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=112 |url= |accessdate=}}</ref> Работи като учител в [[Струмица]], [[Сяр]] и други. В 1899 година става председател на [[Струмишки революционен окръг|окръжния комитет]] на ВМОРО в Струмица. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в Нестроевата и 3 рота на 5 одринска дружина.<ref>{{МОО|114}}</ref> По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] Попвасилев служи в 59 пехотен македонски полк, 11 македонска дивизия.<ref>{{Николов|133}}</ref><ref>{{Пелтеков|371-372}}</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 08:18, 5 май 2021

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Василев.
Христо Попвасилев
български учител и революционер
Роден
Учил вСолунска българска мъжка гимназия

Христо Попвасилев Ризов (или Христо Василев, изписване до 1945 година: Христо попъ Василевъ), с псевдоним Бернардо[1], е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Попвасилев е роден на 23 март 1874 година в Берово, Малешевско, в Османската империя, днес Северна Македония. В 1895 година завършва без зрелостно свидетелство със седмия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[2] Работи като учител в Струмица, Сяр и други. В 1899 година става председател на окръжния комитет на ВМОРО в Струмица. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата и 3 рота на 5 одринска дружина.[3] По време на Първата световна война Попвасилев служи в 59 пехотен македонски полк, 11 македонска дивизия.[4][5]

Бележки

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 16.
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
  3. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 114.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 133.
  5. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 371-372.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Попвасилев_(революционер)&oldid=10972426“.