Аменхотеп: Разлика между версии
Revert to revision 287619 dated 2005-10-22 21:22:07 by 5ko using popups |
м Петко: {раздел мъниче} |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
'''Аменхотеп''' е архитект на древноегипетския фараон [[Аменофис III]]. Известен е със строежа на храма в [[Луксор]] — един от шедьоврите на архитектурата на [[Новото царство на Египет|Новото царство]]. |
'''Аменхотеп''' е архитект на древноегипетския фараон [[Аменофис III]]. Известен е със строежа на храма в [[Луксор]] — един от шедьоврите на архитектурата на [[Новото царство на Египет|Новото царство]]. |
||
{{ |
{{раздел мъниче}} |
||
== Аменхотеп ІІ == |
== Аменхотеп ІІ == |
Версия от 01:52, 6 август 2007
Тази статия е част от |
Фараоните на Древен Египет |
---|
Подредби |
В хронологичен ред |
Династии |
0 - I - II - III - IV - V - VI - VII - VIII - IX - X - XI - XII - XIII - XIV - XV - XVI - XVII - XVIII - XIX - XX - XXI - XXII - XXIII - XXIV - XXV - XXVI - XXVII - XXVIII - XXIX - XXX - XXXI - Птолемеи |
Аменхотеп
Аменхотеп е архитект на древноегипетския фараон Аменофис III. Известен е със строежа на храма в Луксор — един от шедьоврите на архитектурата на Новото царство.
Аменхотеп ІІ
Аменхотеп ІІ (ок. 1491-1465 г. пр.н.е.), син на Тутмос ІІІ, крупен завоевател. Извършва походи в Сирия и Палестина. Достига до р. Ефрат и страната Митани. В резултат на своя втори поход в Палестина вкарва в Египет повече от 100 хиляди пленници-роби и заграбва огромно количество ценности. Аменхотеп ІІ държи Нубия в подчинение, жестоко потушавайки всички опити за съпротивление от нейна страна.
Аменхотеп ІІІ
Аменхотеп ІІІ (ок. 1455-1419 г. пр.н.е., през 1424-1419 съвместно с Аменхотеп ІV), син на Тутмос ІV. В началото на неговото царуване Египет се намира на върха на своето могъщество. Аменхотеп ІІІ поддържа приятелски отношения с царете на Вавилония, Митани и Кипър. В края на управлението му започват вълнения в азиатските владения на Египет. При Аменхотеп ІІІ е построен разкошният храм на Амон-Ра в Луксор и заупокойният храм на Аменхотеп ІІІ с огромни статуи на царя – „колосите на Мемнон“.
Аменхотеп ІV
Аменхотеп ІV (Ехнатон), син на Аменхотеп ІІІ. Царувал, по данни на Манетон, през 1424-1388 г. пр.н.е., като първите шест от тях заедно с баща си. Аменхотеп ІV се опитва да сломи могъществото на старата аристокрация, тясно свързана с култа към тиванския бог Амон-Ра, а също и с местните номски култове. Опирайки се на средния слой от населението, на т.нар. „немху“, той нанася удар на тиванското жречество и старата аристокрация, а след това провъзгласява новия държавен култ към бог Атон. При Аменхотеп ІV столица на държавата става новия град Ахетатон (съвр. град Тел-ел-Амарна).
Фараонът приема името Ехнатон („Угоден на Атон“ или „Полезен на Атон“). Местните храмове запустяват. За Атон се строят разкошни храмове, появява се ново жречество, предано на фараона-реформатор. При Аменхотеп ІV Египет започва да губи своята власт над Сирия и Палестина. Някои сирийски князе се опитват да се осланят на хетите в борбата си с Египет. Нахлуването на скитническите племена хабиру в азиатските владения на Египет още повече усложнява обстановката. Годините на управление на Аменхотеп ІV се съпровождат с разрушаване на старите канони в изкуството. Създава се нов, по-жив художествен стил. Обстоятелствата около смъртта на Аменхотеп ІV са неизвестни.