Пет могили (област Сливен): Разлика между версии
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
* [[Вълчо Славов]] (1869 – 1939), български офицер и революционер от [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] |
* [[Вълчо Славов]] (1869 – 1939), български офицер и революционер от [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] |
||
* [[Начо Иванов]] (1904 – 1944) – български партизанин |
* [[Начо Иванов]] (1904 – 1944) – български партизанин |
||
* [[Йоаникий Сливенски]] (1939 |
* [[Йоаникий Сливенски]] (р. 1939 г.) – Сливенски митрополит |
||
* [[Динка Русева]] (1948 – 2018) – народна певица |
* [[Динка Русева]] (1948 – 2018) – народна певица |
||
Версия от 08:59, 9 май 2021
- За другото българско село вижте Пет могили (Област Шумен).
Пет могили | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 398 души[1] (15 март 2024 г.) 8,92 души/km² |
Землище | 44,633 km² |
Надм. височина | 140 m |
Пощ. код | 8953 |
Тел. код | 04564 |
МПС код | СН |
ЕКАТТЕ | 56068 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Сливен |
Община – кмет | Нова Загора Галя Захариева (ГЕРБ; 2023) |
Кметство – кмет | Пет могили Гергана Георгиева (ГЕРБ) |
Пет могили е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
География
Селото е разположено по течението на малка безименна река, която води началото си източно от село Млекарево.
История
На сегашното си място селото съществува приблизително от 50-те години на XVI век. По това време то е било разделено на две – Беш тепе (на изток от реката) и Дере кьой („Речен дол“) – на запад от реката. В Беш тепе са живеели само българи, около 90 къщи, а в Дере кьой имало около 30 турски и 40 татарски къщи. Според други данни, татарските къщи са били само десетина. Тогавашното село Беш тепе е било в Ескизаарска кааза (Старозагорска област), село Дере кьой също, но с автономен статут, заради това, че е било подарено на чорбаджията Хаджи Хасан лично от султана на Османската империя. Главният поминък по време на османската власт е скотовъдството. С правителствен документ от 1903 г. Беш тепе е преименувано на Пет могили. Училище съществува от 1880 г. За училищна сграда първоначално служи обществена постройка в църковния двор. По-късно тази малка сграда е опожарена и през 1911 г. е построена първата специална сграда за училище, което е наименувано „Кирил и Методий“. Читалище в селото е основано през 1926 г. от група прогресивни учители и по-будни младежи, и е наречено „Светлина“. Селото е електрифицирано през 1950 г.
Личности
- Вълчо Славов (1869 – 1939), български офицер и революционер от ВМОРО
- Начо Иванов (1904 – 1944) – български партизанин
- Йоаникий Сливенски (р. 1939 г.) – Сливенски митрополит
- Динка Русева (1948 – 2018) – народна певица
Други
В близост до селото се намират няколко големи язовира, в които може да се уловят шаран, амур, сом, каракуда, костур, червеноперка и др. В селото активно работи група за автентичен фолклор към читалище „Н. Й. Вапцаров“, носител на много общински, регионални и национални награди. В селото има празник на житното плодородие.
Храм „Света Петка“
Малко след оформянето на селището се появяват и първите свещеници. Първият храм е построен в чест на Света Петка. Той е построен от дърво и глина с таван от дъски, малък и схлупен на външен вид, вкопан в земята. Храмът е построен под ръководството на свещеник Йовчо Колев, а църковни настоятели са били учителите Петър Михов, Петър Момчев и Митьо Иванов. Храмът е строен в периода 1858 – 1860 г. изцяло от дарения. Дълъг е 22 метра, широк 10 метра и висок 9 метра, еднокорабен. Майстор строител е Димитър Габровски. Тогава църковни настоятели са били свещеник Господин Стоянов (председател) и членове – учителите Петър Михов, Радни Колев, Димитър Драганов, и Младен Русев. На 14 октомври 1895 г. храмът е осветен от митрополит Методи Кусевич.
Могили
- „Шилева могила“ – в местността „Вехтия юрт“, 2 км северно от селото.
- „Стойнова могила“ – в западния край на селото.
- „Петте могили“ – некропол от 5 могили източно от селото.
- „Голямата могила“ – източно от селото. Могилата е част от некропол, състоящ се от 4 могили.
- „Бодакови могили“ – некропол от 3 могили, на 4,5 km северозападно от селото в местността „Кара гьол“. На 1,5 km от некропола, в местността „Кайлъка“ се намира селище от римската епоха.
- „Келевите могили“ – некропол от 4 могили, южно от римското селище.
- „Гъркови могили“ – некропол от 6 могили, североизточно от римското селище.
Литература
- „15 години земеделска кооперация „Златен клас“
- Никола Койчев – „История на Нова Загора и Новозагорско през вековете“, 1997 г.
- Татяна Кънчева-Русева, Красимир Велков, Веселин Игнатов – „Проучвания на надгробни могили в Новозагорско“, 1996 г.
- Татяна Кънчева-Русева – „Ямни погребения в могила №2 от могилен некропол в землището на с. Пет могили, Новозагорско“. „Марица-изток. Археологически проучвания“ том 2, 1994 г.
- Татяна Кънчева-Русева, Красимир Велков, Веселин Игнатов – "Археологически проучвания на „Голямата могила“, с. Пет могили, община Нова Загора / Археологически открития и разкопки през 2006 г.
- Панайот Хитов – „Как станах хайдутин“.
- Стилиян Чилингиров – „Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания)“. София, 1917. с. 259.
- „Научна експедиция в Добруджа, 1917 г.“