Потребител беседа:Xakepxakep

Добре дошъл/дошла

Здравей и добре дошъл/дошла в Уикипедия, свободната енциклопедия!

Това е твоята лична дискусионна страница, където останалите уикипедианци ще могат да ти оставят бележки.

Не се колебай да прегледаш помощните страници за редактирането, с повече подробности за промяната, създаването и оформлението на статиите. Можеш също да прелистиш често задаваните въпроси или няколкото препоръки и да изпробваш как работи системата в пясъчника. Винаги можеш да разбереш какво се случва в момента чрез страницата Последни промени. Ако имаш въпроси, можеш да ги зададеш на страницата за разговори.

В Портала за общността има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците.

Поздрави, Илиян 09:44, 23 ноември 2006 (UTC)

Правопис на Hip Hop

Здравей, можеш ли да провериш в този най-нов правописен речник дали я има думата хипхоп? Мерси предварително --Александър 15:23, 23 септември 2010 (UTC)

Има я, написана е хип-хоп. Производни думи: хипхопър, хипхопърски. Xakepxakep 17:50, 23 септември 2010 (UTC)

Мерси. --Александър 01:06, 24 септември 2010 (UTC)

Членуване на имената на статиите

Здравей, предполагам, че причината за нечленуваните заглавия на статиите е предимно техническа - всички да са еднакви, да има консенсус и да са лесни за употреба (което е спорно). Иначе, коректните термини на част от заглавията са членувани и в този смисъл трябва да има поне членувани препратки към тях. Не съм чел специална дискусия по тази тема. --Ivanko 05:59, 24 юни 2011 (UTC)

Привет,

Напълно съм съгласен, че заглавията трябва да са членувани, когато са използвани в изречения. Но когато са на първо място с : (двоеточие), тогава трябва да са по общото правило. Проблемът е, че често не са членувани вярно в мъжки род. Xakepxakep 19:54, 28 юни 2011 (UTC)

Уфф, честно казано се колебая по този въпрос. Едно е "студена война" друго "Студената война" ... Освен това дори и с двоеточие, те пак са част от изречението. У мен надделява мнението, че когато заглавията са имена на уникални обекти/субекти трябва да са членувани и в заглавията и в изреченията. Пример за това са прякорите и псевдонимите на хора и географски обекти. --Ivanko 07:41, 26 юли 2011 (UTC)

Да, съгласен съм, че са част от изречението и е по-добре да бъдат членувани. Аз мисля, че и в заглавия на статии трябва да има членуване на уникални неща, но не всички споделят това мнение, затова се съгласих да не са членувани. Също съм против главните букви на всички статии, но явно това е нерешим проблем засега, макар че кодовите таблици отдавна ги разграничават (където ги има) и проблемът не е технически, а по-скоро въпрос на политика. Например в днешната начална страница чета: Руско-турска война (1877-1878). Според мен трябва да е членувана, защото е уникализирна с годините в скоби. Ще променя. Xakepxakep 11:25, 27 юли 2011 (UTC)

Ъъъъ Леда Милева

що не оставиш жената на мира, кво й се нахвърлихте на статията като някви лешояди, {censure}.Дали е била преводач или преводачка, според теб дали е много важно и точно днеска ли изпадна в тази дилема. --Alexd (беседа) 22:50, 5 февруари 2013 (UTC)

Корейски имена

Здравей, видях в една беседа, че си завършил японистика. Не че е същото, но имаш ли някакви познания в корейски език. Трябва ми транскрипция на едни корейски имена. Те вече са транскрибирани на английски език, но от там на български език не знам как да ги прочета и напиша. Но пък ако не можеш с тези няколко японски имена - おおつき けんじ, Yaekichi Yabe, Kiyoyasu Marui --Ilikeliljon (беседа) 12:48, 28 септември 2014 (UTC)

Здравей, учил съм малко и корейски, но за имена не съм компетентен. Но имам познати корейсти и мога да питам. Аз също съм си мислил как се транскрибират. А японските са: Оцуки Кенджи, Яекичи Ябе, Кийоясу Маруи. Според йероглифите обаче може да е Маруй (Ма-руй) или Маруи (Мару-и). На японски има проблем с четенето на имената, защото не отговаря на общите правила. Има(м) отделни речници за личните имена и географските имена. Xakepxakep (беседа) 21:28, 28 септември 2014 (UTC)

Благодаря за информацията! Ще ти ги сложа тук, аз съм забравил. Doo- young Cho, Seung-whan O, Eyoung Kim, Dong-Su Han, Hyun-Woo Kim, Jin-Wook Sohn, Ik-Keun Hwang Heuy Rhee. Всички имена са първо фамилно и после лично име съгласно конвенцията им. Казвам го, за да е ясно.--Ilikeliljon (беседа) 09:49, 29 септември 2014 (UTC)

Според йероглифите и според името на Кийоясу Маруи може да бъде само Маруи - 丸井, 清泰 Kujiro (беседа) 12:35, 14 май 2021 (UTC) Kujiro

@Ilikeliljon: Китайските имена почти винаги се изписват на латиница (на английски, а оттам и на други езици) със системата пинин (освен някои по-стари или такива от Тайван, Хонконг и Макао); за японските имена почти винаги се изпозлва системата на Хепбърн; обаче, макар да съществуват системи за романизация на корейския език като en:Revised Romanization of Korean и системата на Маккюн-Райшауер, в практиката има голяма неустановеност при романизирането на корейските имена (смесват се елементи от тези системи, от английския правопис и т.н.). Поради това невинаги е възможно само от такива изписвания да се установи точната корейска форма. Ако нямаш възможността да посочиш как са тези имена в оригинал, можеш ли да кажеш от коя сфера са, за да се опитам да ги потърся? (Не обещавам, че ще ги намеря.) Има раздел за корейския език в сборника за транскрипция на чужди имена от 1974 г.; не всичко там е еднозначно и безспорно, но мисля, че ще мога да те ориентирам горе-долу как стоят нещата. Има също и системи за транскрипция на други езици: ru:Система Концевича, VII. 3.3. Prepis z jazykov Ďalekého východu: Kórejčina, hu:Wikipédia:Koreai nevek átírása, lv:Korejiešu īpašvārdu atveidošana. --Cmrlbg (беседа) 03:19, 4 октомври 2014 (UTC)

Всички са психоаналитици или психиатри.--Ilikeliljon (беседа) 04:30, 4 октомври 2014 (UTC)

Аз също си помислих, че без изписването на корейски ще е трудно да се транскрибират. Но все пак чакам отговор от кореист. Xakepxakep (беседа) 17:48, 4 октомври 2014 (UTC)

Намерих ги в сайта на Korean Association of Psychoanalysis (английски, корейски).

Въпросната книга е „Изговор и транскрипция на чужди имена в българския език“ (1974 г.), разделът за корейските имена е на стр. 456-467 и е с автори Михаил Въгленов и Иван Кънчев. Текстът е под формата на проза, някои аспекти са разгледани по-задълбочено, а други – не толкова.

корейски (хангъл)	английски	Revised Romanization
조두영	Cho Doo-young	jo du-yeong
오승환	O Seung-whan	o seung-hwan
김이영	Kim Eyoung	gim i-yeong
한동수	Han Dong-Su	han dong-su
김현우	Kim Hyun-Woo	gim hyeon-u
손진욱	Sohn Jin-Wook	son jin-uk
황익근	Hwang Ik-Keun	hwang ik-geun
이희	Rhee Heuy	i hui

Първата част е фамилно име, а следващите една или две части съставляват личното име. В книгата всички части на всяко име са изписани разделено и с главна буква, но се казва, че „би трябвало“ третата част да се пише с малка буква и да се свързва с втората с тире, защото сама по себе си нямала никакво значение. Това съществува като практика, макар и не единствена.

Звукови съответствия на буквите от Revised Romanization:

• h, s, m, n – съответно [х, с, м, н].
• g/k, d, j – съответно [к, т, ч], но когато са между гласни или звучни съгласни, са [г, д, дж]. Това важи и на междусловната граница. Така например буквата d от личното име du-yeong се чете [т], когато то е взето отделно или когато пред него има фамилно име, завършващо например с [к]; но в случая на jo du-yeong буквата d се чете [д]. Книгата възприема транскрипция със звучни съгласни при такова свързване (т.е. в случая „д“). Така обаче българският облик на едно и също лично име трябва да варира (с „т“ или „д“) според това, дали и с какво фамилно име е свързано то. Според мен би могло всяко лично и всяко фамилно име да се предават поотделно, независимо от фонетичните промени, които настъпват в корейския език при съчетаването им. Обикновено така се процедира с европейските езици, когато и доколкото в тях има подобни явления. Вж. тук.
• ng – „н“. У нас е прието задноезичното „н“ от далекоизточните езици да се предава само с „н“, въпреки че се срещат и форми с „нг“ под влияние на западните езици.
• a, i, o, u – съответно [а, и, о, у].
• eu – най-близко до „ъ“, би трябвало да се предаде с него. Книгата обаче посочва „и“, споменавайки руската транскрипция с „ы“ и вероятно влияейки се от нея.
• eo – книгата анализира тази гласна (вж. тук) и приема транскрипция с „ъ“, която използва в многобройни примери. Също „ъ“ е възприето от някои други издания и вече се използва в някои статии в Уикипедия за географски обекти в Корея. Възможно е обаче гласната да се доближава повече до „о“; в доста случаи се идентифицира и предава с „о“. На другите езици също се означава с „о“ (вж. системите по-горе).
• yeo е йотуван вариант на eo, т.е. „йъ“. Според книгата след съгласна трябва да е „иъ“ (тогава няма как да е нито с „й“, нито с „ь“). Съответно ако за eo се приеме „о“, yeo ще стане „йо“ или (след съгласна) „ьо“.
• wa е дифтонг [уа].
• ui – този дифтонг е пропуснат в книгата, но условно може да се предаде с „ъй“.

Последното фамилно име в таблицата е 이 i, което е en:Lee (Korean surname). На корейски то се изписва и произнася само 이 i /i/. Фонетичната транскрипция би била „И“ (срещал съм я в практиката). Книгата посочва, че това име може и да се предава като „Ли“, защото то е с китайски произход и някои го изговаряли така (срещал съм и „Ли“, но по-често заради влиянието на английския). Изписването Rhee в английския текст в сайта идва от 리 ri – традиционен вариант на същото име, който днес е по-характерен за Северна Корея; но в корейския текст е изписано 이 i.

Моите предложения са: Чо Ту-йън, О Сън-хуан, Ким И-йън, Хан Тон-су, Ким Хиън-у, Сон Чин-ук, Хуан Ик-кън, И Хъй – обаче те почиват върху някои предпоставки и допускания. Много искам да видя какво ще каже онзи кореист, когото Xakepxakep познава – може би той ще може да каже с по-голяма яснота и точност как стоят положенията с транскрибирането и дали има и други публикации по темата. --Cmrlbg (беседа) 04:01, 11 октомври 2014 (UTC)

Много ти благодаря Cmrlbg ще си ги запиша.--Ilikeliljon (беседа) 22:42, 11 октомври 2014 (UTC)

Потребителска страница

Привет! Какво стана, отказа ли се да си направиш потребителската страница? Поне шаблон за езици си сложи. Отговорих ти на моята беседа - изобщо не е трудно, а и можеш да разчиташ на помощ, не само от мен. Поздрави! --Elkost (беседа) 09:31, 4 октомври 2014 (UTC)

Global account

Hi Xakepxakep! As a Steward I'm involved in the upcoming unification of all accounts organized by the Wikimedia Foundation (see m:Single User Login finalisation announcement). By looking at your account, I realized that you don't have a global account yet. In order to secure your name, I recommend you to create such account on your own by submitting your password on Special:MergeAccount and unifying your local accounts. If you have any problems with doing that or further questions, please don't hesitate to contact me on my talk page. Cheers, DerHexer (беседа) 01:10, 14 януари 2015 (UTC)

Invitation to Medical Translation

Medical Translation Project

Invitation to the Medical Translation Project – a joint Wikimedia project started by the English language WikiProject Medicine! Thank you for being one of the top Medical editors! I want to use this opportunity to introduce you to our most ambitious project. We want to use Wikipedia to spread knowledge where it will be used. Studies have shown that Wikipedia is the most common resource of medical knowledge, and used by more people than any other source! We want high quality articles, available to everyone, regardless of language ability. It isn't right that you would need to know a major language to get hold of quality content! That is why in the recent Ebola crisis (which is still ongoing) we translated information into over 70 languages, many of them small African languages. This was important, as Wikipedia was also shown to be the biggest resource used in Africa for information on Ebola! We see tremendous potential, but also great risks as our information needs to be accurate and well-researched. We only translate articles that have been reviewed by medical doctors and experts, so that what we translate is correct. Many of our translators are professionals, but many are also volunteers, and we need more of you guys – both to translate, but also to import finished translations, and fix grammatical or other style issues that are introduced by the translation process. Our articles are not only translated into small languages, but also to larger ones, but as of 2015 this requires users to apply for an article to be translated, which can be done here (full articles, short articles) with an easy to manage google document. So regardless of your background head over to our main page for more information, or to our talk page and ask us questions. Feel free to respond in any language, we will do our best to find some way to communicate. No task is too small, and we need everyone to help out! I hope you will forgive me for sending this message in English – we also need translators for messages like this, and above all local language community managers, which act as a link between us and you. Also I can not reply on your talk page, so please go to our talk page! Thank you for helping medical information on Wikipedia grow! -- CFCF 🍌 (email) 15:37, 28 January 2015 (UTC) Google Translation of this message

Плащаница

Не е ли по-смислено да пишеш директно на сбъркалите думата, вместо така безадресно по десетки беседи? Шансовете точно някой от сгрешилите да види и да си вземе бележка са нищожни, не знам дали осъзнаваш... С тази играчка поне ще знаеш към кого лично да се обръщаш. Спири ··· - - - ··· 22:41, 10 април 2015 (UTC)

Аз не знам как да разбера кой първи е използвал грешното изписване. Търсенето в историите на страниците може да отнеме дни. Освен това той/тя може да е цитирал грешен източник. Става твърде сложно за проследяване. Ще погледна дали "играчката" върши работа. Xakepxakep (беседа) 22:54, 10 април 2015 (UTC)

Е, щом ти я препоръчвам, значи върши :)))) И все пак, гледай и кога са допускани грешките. Ако е айпи, вероятно повече от месец назад ще е безсмислено да го търсиш. Ако е неактивен редактор, вероятно също. Спири ··· - - - ··· 22:59, 10 април 2015 (UTC)

Пробвах, но и аз стигнах до същите изводи, като видях резултата, затова считам, че е по-добре да е безадресно. Всъщност целта ми не беше да види някой от сгрешилите, а някои от четящите. Xakepxakep (беседа) 23:06, 10 април 2015 (UTC)

Покана за участие в „Уики обича Земята“

Здравей, Xakepxakep!

Обръщаме се към теб като към един от най-активните редактори в Уикипедия на български с покана да допринесеш със своите свободни снимки на българската природа. smile emoticon Може вече да знаеш, а може и сега да научаваш, но от началото на месеца тече фотоконкурсът „Уики обича Земята“. Състезанието съществува от три години и тази година в България се провежда за първи път – от 1 до 30 юни. Целта е да се съберат снимки от защитените местности, резервати, природни и национални паркове на България. Ще се радваме, ако се включиш и допринесеш със своите снимки, които може и да са направени преди периода на конкурса. От всички качени в националния етап на състезанието снимки, журито ще избере десетте най-добри, които ще продължат в международния етап на "Wiki Loves Earth", където победителите ги чакат чудесни награди като участие на конференцията Wikimania'2016 в Италия. :-)) От организаторите.MediaWiki message delivery (беседа) 11:01, 13 юни 2015 (UTC)

Списък на минерали

Здравей :) Моля те, не променяй имената на минералите, дадени в скоби, от латински на английски. Не става въпрос за правописни грешки. Така са написани и в Минералогията на акад. Иван Костов. По отношение на минерала алофан - даден е allopane, въпреки "ф"-то на български, а и на други езици. Освен при Костов, можеш да погледнеш и тук - Minerals found in Bulgaria. --Молли (беседа) 05:01, 18 септември 2015 (UTC)

Имам копие на хартия от списъка на минералите от книгата на Костов. Според мен става дума за печатни (не правописни) грешки. Няма как да е вярно, че на английски "мед" е "coper". Надявам се не твърдите това? В такива случай според мен, ако става дума за цитат, трябва да се постави [sic]. Ако не знаете какво значи това, ще Ви обясня, ако желаете. Също така може да се сложат бележка на редактора и т. н. Т. е. има различни начини/способи/методи да се покаже, че греши авторът/издателят/печатницата по една или друга причина. В по-старите книги в списъка с печатните грешки имаше колона по чия вина са. В българския сайт (не го считам за меродавен за английските имена) от линка Ви няма "coper/copper". Има "allopane" (нищо чудно да е преписан от Костов), но според мен по-меродавен е сайтът http://www.mindat.org/min-139.html По този повод ще Ви кажа, че в Българско-английския речник на Наука и изкуство от 1983 г. думата "хилядолетие" е дадена грешно "millenium". И съответно се е размножила неимовернио в нета в почти всички речници освен в тези, които аз съм коригирал (например www.ezikov.com) или съм писал на сайтовете да коригират. Многократното повтаряне на една грешка, не я прави по-вярна. По-добре е да не се робува на клишета, а да се оправи очевидно и доказуемо грешното. Освен това минералите може да се сравняват не само по името, но и по състава. Както в биологията е меродавно латинското наименование при спорове, така и тук по подобен начин може да се използва съставът. Xakepxakep (беседа) 19:33, 18 септември 2015 (UTC)

Аз имам самата книга - Минералогия на Иван Костов и целия списък в Уики съм го преписала от там. За съжаление в текстовете вътре са дадени само българските названия и не мога да направя сравнение. Тук, в списъка в скоби са дадени не английските, а латинските наименования. Зная, че се допускат печатни грешки, не е ново за мен. Няма спор как се пише copper на английски. Но за медта на латински има няколко изписвания на думата, които бях дала в скоби. По отношение на алофана, не мисля, че е печатна грешка. Не мисля, че сайта, който ти дадох е български, за да бъде преписан от Костов. Но в допълнение ти давам връзка към няколко специализирани издания, в които, въпреки че са написани на английски, названието е Allopane - 1, 2, 3. В най-добрия случай може да се приеме, че и двата варианта на изписване са възможни. Между другото, срещала съм и други минерали, при които "ф" е изразено само с "р" на латински. За съжаление нито мога да ги открия сега, нито си ги спомням. Но се намират в същия списък.

Наистина не знам какво означава [sic]. Досещам се от начина, по който сте го употребил. Ще се радвам да го науча.

Поздрави! --Молли (беседа) 06:12, 19 септември 2015 (UTC)

Доколкото знам латински, мед на латински е cuprum. Оттам идва и символът Cu. Никъде не намирам варианти на cuprum на латински. Със сигурност в скобите са наименования на английски, а не на латински. Напомням, че латински и латиница не е едно и също. Те са на латиница, но не на латински. Това личи и от други имена на минерали, които са химични елементи. Например злато (gold) – на латински злато е aurum (в химията Au), сребро (silver) – на латински сребро е argentum (в химията Au) и т. н. Може би в книгата пише нещо за списъка и по-специално за превода му. Ето какво казва Oxford Dictionary за [sic]: sic [sɪk] used in brackets after a copied or quoted word that appears odd or erroneous to show that the word is quoted exactly as it stands in the original, as in a story must hold a child's interest and ‘enrich his (sic) life’ Origin: Latin, literally ‘so, thus’. В Големия оксфордски речник (Oxford English Dictionary) в многобройните цитати се използва [sic]. В дадените 3 линка (първите 2 водят до едно и също нещо) в едната книга се цитират японци – абсолютно немеродавно за английски. В статията от Mackenzie на стр. 6 в .pdf файла (стр. 57 от статията) виждам долу Allophane. Тъй като не мога търся, без да разпозная файла, не открих Allopane. А и да го има, според мен е грешка. Xakepxakep (беседа) 11:33, 20 септември 2015 (UTC)

Благодаря за разясненията. Бъдете сигурен, че разликата между латински и латиница ми е съвсем ясна. Приемам, че най-разумно в случая е поставянето на [sic] в тези случаи, точно както сте го направил. Поздрави! --Молли (беседа) 06:19, 23 септември 2015 (UTC)

Състезание „Архиви“

Здравей, искам да те поканя в Международното състезание, свързано със снимките от споразумението с Държавна агенция „Архиви“, което се провежда от 15 ноември до 15 декември 2015 г. Целта му е максимално използване на снимките, подобряване на съдържанието на статиите, използване на архивните материали в статии на различни езикови версии на Уикипедия. Повече за самото състезание има тук.

Включи се и ти! Поздрави, Спасимир

MediaWiki message delivery (беседа) 10:16, 16 ноември 2015 (UTC)

Мобилтел

По повод връщането ти - не виждам основание да присъства този жаргонен израз (Ментел) в самото начало на статията, която е за компанията, която в правния мир е Мобилтел, а Мтел е търговска марка. Ако толкова държиш, добави го в раздел „Други“, „Противоречия“ или там каквото решиш, като така ще можеш да поясниш и погрешното приравняване на компанията с марката.--Ket (беседа) 09:32, 5 юли 2016 (UTC)

Благодаря за конструктивното предложение. Ще помисля сериозно по въпроса. Винаги уважавам аргументираното мнение на други пишещи. Xakepxakep (беседа) 21:31, 5 юли 2016 (UTC)

Пояснителна страница

Здравей, може да видиш как стана пояснителната страница Аомори (пояснение).--Спасимир (беседа) 20:19, 10 декември 2016 (UTC)

Благодаря! Добре е. Направих статията за префектурата да стане подобно на града: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8_(префектура). Съответно промених и пояснителната страница. Xakepxakep (беседа) 20:54, 10 декември 2016 (UTC)

Анти (архитектура)

Здравей, виждам, че имаш и ползваш много речници и се занимаваш с преводи. Затова се обръщам към теб. В момента пиша статията Анти (архитектура), като терминът е в мн.ч. Никъде не намирам на български ед.ч. Това са две странични стени, които излизат напред и носят двете страни на корниза, т.е. съществуват винаги в двойка. На английски е дадено An anta (pl. antæ), на руски - Ант или а́нты (мн.ч. лат. antae), на немски - Ante. Та молбата ми е, ако можеш, да провериш при теб, ако имаш някакъв речник за архитектурни термини, или такива в изкуството на български. Поздрави! --Молли (беседа) 13:48, 12 юни 2018 (UTC)

Благодаря ти. --Молли (беседа) 19:43, 12 юни 2018 (UTC)

Транслитерация на японски имена

Според йероглифите и според името на Кийоясу Маруи може да бъде само Маруи, и никога Маруй. Още повече когато имаш йероглифите пред себе си - 丸井, 清泰 Kujiro (беседа) 06:01, 15 януари 2021 (UTC) Kujiro

Това към коя статия/беседа се отнася? Xakepxakep (беседа) 18:52, 15 януари 2021 (UTC)

Хейкасу Косава?--Ilikeliljon (беседа) 07:49, 14 май 2021 (UTC)