Графема: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:02, 7 юни 2021

Графема (от гръцкия глагол γράφω, gráphō — пиша) или писмено̀^[1] е основният елемент на всяка писмена система. Графеми например са буква, китайски йероглиф, цифра, синтактични обозначения и други.

В различните видове писмености, графемата може да бъде обозначител на звук (какъвто е случая), сричка (при ) или цяла дума (както е при ). Класифицирането на дадена писменост към определен вид не ограничава вида на графемите в нея; например, в българската писменост се

Дори при звуковите писмености понятията графема и звук не се припокриват във всички случаи. Например в българската азбука се наблюдава явлението : една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите щ, ю и я имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението се е проявявало в стария български правопис - графемите ъ и ь не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век. Когато една графема отговаря един звук от речта, това се нарича .

Ако съотношението между графема и звук се погледне от перспективата на последното, то тогава се говори за (един звук е представян от една графема), (един звук може дазвук).

Изобразяване на графемата

Графемата сама по себе си е абстрактно понятие, което съществува реално посредством своите варианти, наречени алографи. Например буквата я, напечатана в един шрифт, графически ще се различава от същата буква, напечатана в друг. И двете букви ще се различават от същата буква, написана на ръка от даден човек. Това, което ще обединява всички алографи, е абстрактното понятие за графемата я. Всяко конкретно изобразяване на графема се нарича глиф.

Изобразяване на графемата в азбуките

Понятията графема и буква не се покриват напълно: въпреки че обикновено графемата съвпада с буквата, това не винаги е вярно. Например в немската азбука последователността от три букви (триграмата) sch се считат за една графема, тъй като има фонетична стойност [ш], която е различна от фонетичните стойности на графемите на отделните съставляващи я букви. В зависимост от броя букви, посредством които се изобразява дадена графема, последната може да бъде определена като монограма, диграма, триграма или тетраграма. Не е позната звукова писменост, която да използва повече от четири букви за пресъздаването на графема.

Вижте също

Библиография

Москов, М., Бояджиев, Ж. Увод в езикознанието. София, „Наука и изкуство“, 1977.

Източници

↑ В множествено числа е писмена̀.

[1] В множествено числа е писмена̀.

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Графема''' (от гръцкия глагол ''γράφω'', ''gráphō'' — ''пиша'') или '''писмено̀'''<ref>В множествено числа е ''писмена̀''.</ref> е основният елемент на всяка [[Писменост|писмена система]]. Графеми например са [[буква]], китайски йероглиф, [[цифра]], синтактични обозначения и други.
+В различните видове писмености, графемата може да бъде обозначител на звук (какъвто е случая), сричка (при ) или цяла дума (както е при ). Класифицирането на дадена писменост към определен вид не ограничава вида на графемите в нея; например, в българската писменост се
-== Съдържание на графемата ==
-В различните видове писмености, графемата може да бъде обозначител на звук (какъвто е случаят с [[азбука|азбуките]]), сричка (при [[сричкова писменост|сричковите писмености]]) или цяла дума (както е при [[логографическа писменост|логографическите писмености]]). Класифицирането на дадена писменост към определен вид не ограничава вида на графемите в нея; например, в българската писменост се използват графемите ''4'' и ''2'', обозначаващи цели думи, а не звукове.
+Дори при звуковите писмености понятията графема и звук не се припокриват във всички случаи. Например в българската азбука се наблюдава явлението : една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите ''щ'', ''ю'' и ''я'' имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението  се е проявявало в стария български правопис - графемите ''ъ'' и ''ь'' не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век. Когато една графема отговаря един звук от речта, това се нарича .
-==== Съдържание на графемата в азбуките ====
-Дори при звуковите писмености понятията графема и звук не се припокриват във всички случаи. Например в българската азбука се наблюдава явлението [[дифония (езикознание)|дифония]]: една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите ''щ'', ''ю'' и ''я'' имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението [[афония (езикознание)|афония]] се е проявявало в стария български правопис - графемите ''ъ'' и ''ь'' не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век. Когато една графема отговаря един звук от речта, това се нарича [[монофония (езикознание)|монофония]].
-Ако съотношението между графема и звук се погледне от перспективата на последното, то тогава се говори за [[монография (езикознание)|монография]] (един звук е представян от една графема), [[диграфия (езикознание)|диграфия]] (един звук може да бъде изобразен посредством две графеми), [[триграфия (езикознание)|триграфия]] (посредством три графеми) и [[полиграфия (езикознание)|полиграфия]] (когато повече от три графеми могат да изобразят даден звук).
+Ако съотношението между графема и звук се погледне от перспективата на последното, то тогава се говори за  (един звук е представян от една графема),  (един звук може дазвук).
 == Изобразяване на графемата ==