Андрей Лешков: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (- й + ѝ , - във ([^в,ф,В,Ф,2\-,2 \-,„в,„ф,„В,„Ф,\'\'V,\'\'F,\'\'v,\'\'f,„V,„v,„F,„f,\'\'в,\'\'В,\'\'Ф,\'\'ф,\'\'\[\[в,\'\'\[\[В,\'\'\[\[Ф,\'\'\[\[ф,\'\'\[\[F,\'\'\[\[f,\'\'\[\[V,\'\'\[\[v,\[\[в,\[\[В,\[\[Ф,\[\[ф,\[\[F,\[\[f,\[\[V,\[\[v]) + в \1, - “ +“); козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност|философ |
||
| име = Андрей Лешков |
|||
| категория = философ |
|||
| описание = български философ и преводач |
|||
| портрет = |
|||
| портрет-описание = |
|||
| пол = |
|||
| роден-дата = {{др|1960|08|29|1}} |
|||
| роден-място = Краснодар, СССР |
|||
| починал-дата = {{дсг|2020|08|29|1960|08|29|1}} |
|||
| починал-място = София, България |
|||
| националност = {{България}} |
|||
| работил = учител, преводач |
| работил = учител, преводач |
||
| вложки = {{Личност/Философ |
| вложки = {{Личност/Философ |
||
Ред 22: | Ред 11: | ||
| повлиял = }} {{Личност/Учен | категория = философ |
| повлиял = }} {{Личност/Учен | категория = философ |
||
| област = [[Философия]] |
| област = [[Философия]] |
||
| образование = [[Софийски университет]] |
|||
| учил-при = |
| учил-при = |
||
| работил-в = Институт по философия в [[БАН]] |
| работил-в = Институт по философия в [[БАН]] |
||
Ред 51: | Ред 39: | ||
; Преводи |
; Преводи |
||
* Майкъл Луис, ''Играчите на Уолстрийт. Покерът на лъжците''. София: Испаника, 2003, 326 с. ISBN 954-90650-8-1 |
* Майкъл Луис, ''Играчите на Уолстрийт. Покерът на лъжците''. София: Испаника, 2003, 326 с. ISBN 954-90650-8-1 |
||
* Лудвиг Маркузе, ''Философията на не-щастието. Песимизмът |
* Лудвиг Маркузе, ''Философията на не-щастието. Песимизмът – стадий на зрелостта'', София: Кибеа, 2006, 269 с. ISBN 978-954-474-416-8 |
||
* Карл Шмит, ''Понятието за политическото''. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2008, 126 с. ISBN 978-954-07-2719-6 |
* Карл Шмит, ''Понятието за политическото''. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2008, 126 с. ISBN 978-954-07-2719-6 |
||
Ред 62: | Ред 50: | ||
* [https://kafene.bg/андрей-лешков-хаосът-е-начина-по-кой/ Андрей Лешков: Хаосът е начина, по който необходимостта се проявява, когато не иска да ѝ се знае името], интервю на Десислава Томова, kafene.bg, 8 юни 2020 |
* [https://kafene.bg/андрей-лешков-хаосът-е-начина-по-кой/ Андрей Лешков: Хаосът е начина, по който необходимостта се проявява, когато не иска да ѝ се знае името], интервю на Десислава Томова, kafene.bg, 8 юни 2020 |
||
{{Нормативен контрол |
{{Нормативен контрол}} |
||
{{СОРТКАТ:Лешков, Андрей}} |
{{СОРТКАТ:Лешков, Андрей}} |
||
[[Категория:Български философи]] |
[[Категория:Български философи]] |
Версия от 07:41, 17 септември 2021
Андрей Лешков | |
български философ и преводач | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Работил | учител, преводач |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Съвременна философия |
Интереси | История на философията |
Научна дейност | |
Област | Философия |
Работил в | Институт по философия в БАН |
Андрей Костадинов Лешков е български философ и преводач.
Биография
Роден на 29 август 1960 г. в Краснодар, Южна Русия. През 1983 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския държавен университет.[1]
От 1984 до 1996 г. работи в Института по философия в БАН. От 1996 до 2006 г. преподава в софийски гимназии и работи като редактор в издателство „Кибеа“. Между 2006 и 2012 г. е главен експерт в Народното събрание, главен сътрудник в Центъра за конституционни изследвания. Той е също научен редактор на повечето издания, излезли в поредицата „Res publica“ на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ под общата редакция на Георги Близнашки.[1]
В негов превод излизат „Понятието за политическото“ от Карл Шмит и „Философията на не-щастието“ от Лудвиг Маркузе. Научен редактор е на българските издания на „Небе и Ад“ от Емануел Сведенборг, „Що е третото съсловие?“ от Еманюел Сийес, „Изкуството да бъдем щастливи“ от Артур Шопенхауер, „Смисълът на нациите“ от Пиер Манан, „Ответен огън“ от Пиер Бурдийо и „Наука за четенето. Проект за нова филология“ от Хелге Юрдхайм.
На 29 август 2020 г. умира от инфаркт в София.
Библиография
- Философски трудове
- Светът като творба: Проблемът за светогледа на естетизма. София: Институт за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ-БАН), 2013, 488 с. ISBN 978-954-322-657-3
- Ауратично и театрично. София: ОМДА, 2017.[2]
- Действителността на недействителното. София: Издателство на НМА „Панчо Владигеров“, 2019.[3]
- Преводи
- Майкъл Луис, Играчите на Уолстрийт. Покерът на лъжците. София: Испаника, 2003, 326 с. ISBN 954-90650-8-1
- Лудвиг Маркузе, Философията на не-щастието. Песимизмът – стадий на зрелостта, София: Кибеа, 2006, 269 с. ISBN 978-954-474-416-8
- Карл Шмит, Понятието за политическото. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2008, 126 с. ISBN 978-954-07-2719-6
Източници
- ↑ а б „Андрей Лешков: Философията не е само призвание, а начин на живот!“, интервю на Десислава Томова, dnes.bg, 14 март 2018 г.
- ↑ Владимир Градев, „Гласът на музите“, рец. в сп. „Култура“, кн. 4 (2953), Декември 2018 г.
- ↑ Действителността на недействителното, сайт на Издателството на НМА „Панчо Владигеров“.
Външни препратки
- От и за Андрей Лешков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Андрей Лешков в списание „Свети Наум“
- Андрей Лешков: Хаосът е начина, по който необходимостта се проявява, когато не иска да ѝ се знае името, интервю на Десислава Томова, kafene.bg, 8 юни 2020
|