Андрей Лешков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- й + ѝ , - във ([^в,ф,В,Ф,2\-,2 \-,„в,„ф,„В,„Ф,\'\'V,\'\'F,\'\'v,\'\'f,„V,„v,„F,„f,\'\'в,\'\'В,\'\'Ф,\'\'ф,\'\'\[\[в,\'\'\[\[В,\'\'\[\[Ф,\'\'\[\[ф,\'\'\[\[F,\'\'\[\[f,\'\'\[\[V,\'\'\[\[v,\[\[в,\[\[В,\[\[Ф,\[\[ф,\[\[F,\[\[f,\[\[V,\[\[v]) + в \1, - “ +“); козметични промени
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност|философ
| име = Андрей Лешков
| категория = философ
| описание = български философ и преводач
| портрет =
| портрет-описание =
| пол =
| роден-дата = {{др|1960|08|29|1}}
| роден-място = Краснодар, СССР
| починал-дата = {{дсг|2020|08|29|1960|08|29|1}}
| починал-място = София, България
| националност = {{България}}
| работил = учител, преводач
| работил = учител, преводач
| вложки = {{Личност/Философ
| вложки = {{Личност/Философ
Ред 22: Ред 11:
| повлиял = }} {{Личност/Учен | категория = философ
| повлиял = }} {{Личност/Учен | категория = философ
| област = [[Философия]]
| област = [[Философия]]
| образование = [[Софийски университет]]
| учил-при =
| учил-при =
| работил-в = Институт по философия в [[БАН]]
| работил-в = Институт по философия в [[БАН]]
Ред 51: Ред 39:
; Преводи
; Преводи
* Майкъл Луис, ''Играчите на Уолстрийт. Покерът на лъжците''. София: Испаника, 2003, 326 с. ISBN 954-90650-8-1
* Майкъл Луис, ''Играчите на Уолстрийт. Покерът на лъжците''. София: Испаника, 2003, 326 с. ISBN 954-90650-8-1
* Лудвиг Маркузе, ''Философията на не-щастието. Песимизмът - стадий на зрелостта'', София: Кибеа, 2006, 269 с. ISBN 978-954-474-416-8
* Лудвиг Маркузе, ''Философията на не-щастието. Песимизмът – стадий на зрелостта'', София: Кибеа, 2006, 269 с. ISBN 978-954-474-416-8
* Карл Шмит, ''Понятието за политическото''. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2008, 126 с. ISBN 978-954-07-2719-6
* Карл Шмит, ''Понятието за политическото''. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2008, 126 с. ISBN 978-954-07-2719-6


Ред 62: Ред 50:
* [https://kafene.bg/андрей-лешков-хаосът-е-начина-по-кой/ Андрей Лешков: Хаосът е начина, по който необходимостта се проявява, когато не иска да ѝ се знае името], интервю на Десислава Томова, kafene.bg, 8 юни 2020
* [https://kafene.bg/андрей-лешков-хаосът-е-начина-по-кой/ Андрей Лешков: Хаосът е начина, по който необходимостта се проявява, когато не иска да ѝ се знае името], интервю на Десислава Томова, kafene.bg, 8 юни 2020


{{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=n2015017782|VIAF=315174160}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Лешков, Андрей}}
{{СОРТКАТ:Лешков, Андрей}}
[[Категория:Български философи]]
[[Категория:Български философи]]

Версия от 07:41, 17 септември 2021

Андрей Лешков
български философ и преводач
Роден
Починал
29 август 2020 г. (60 г.)

Учил вСофийски университет
Работилучител, преводач
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаСъвременна философия
ИнтересиИстория на философията
Научна дейност
ОбластФилософия
Работил вИнститут по философия в БАН

Андрей Костадинов Лешков е български философ и преводач.

Биография

Роден на 29 август 1960 г. в Краснодар, Южна Русия. През 1983 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския държавен университет.[1]

От 1984 до 1996 г. работи в Института по философия в БАН. От 1996 до 2006 г. преподава в софийски гимназии и работи като редактор в издателство „Кибеа“. Между 2006 и 2012 г. е главен експерт в Народното събрание, главен сътрудник в Центъра за конституционни изследвания. Той е също научен редактор на повечето издания, излезли в поредицата „Res publica“ на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ под общата редакция на Георги Близнашки.[1]

В негов превод излизат „Понятието за политическото“ от Карл Шмит и „Философията на не-щастието“ от Лудвиг Маркузе. Научен редактор е на българските издания на „Небе и Ад“ от Емануел Сведенборг, „Що е третото съсловие?“ от Еманюел Сийес, „Изкуството да бъдем щастливи“ от Артур Шопенхауер, „Смисълът на нациите“ от Пиер Манан, „Ответен огън“ от Пиер Бурдийо и „Наука за четенето. Проект за нова филология“ от Хелге Юрдхайм.

На 29 август 2020 г. умира от инфаркт в София.

Библиография

Философски трудове
  • Светът като творба: Проблемът за светогледа на естетизма. София: Институт за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ-БАН), 2013, 488 с. ISBN 978-954-322-657-3
  • Ауратично и театрично. София: ОМДА, 2017.[2]
  • Действителността на недействителното. София: Издателство на НМА „Панчо Владигеров“, 2019.[3]
Преводи
  • Майкъл Луис, Играчите на Уолстрийт. Покерът на лъжците. София: Испаника, 2003, 326 с. ISBN 954-90650-8-1
  • Лудвиг Маркузе, Философията на не-щастието. Песимизмът – стадий на зрелостта, София: Кибеа, 2006, 269 с. ISBN 978-954-474-416-8
  • Карл Шмит, Понятието за политическото. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2008, 126 с. ISBN 978-954-07-2719-6

Източници

  1. а б „Андрей Лешков: Философията не е само призвание, а начин на живот!“, интервю на Десислава Томова, dnes.bg, 14 март 2018 г.
  2. Владимир Градев, „Гласът на музите“, рец. в сп. „Култура“, кн. 4 (2953), Декември 2018 г.
  3. Действителността на недействителното, сайт на Издателството на НМА „Панчо Владигеров“.

Външни препратки