Ахил Карадимчев: Разлика между версии
дека бил бугарски учител и свештеник е факт; нема извори за "македонски" учител, свештеник ... Етикет: Връщане |
|||
Ред 10: | Ред 10: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
[[Файл:Ohrid Families in 1916 by Dimitar Mitanov.png|мини|250п|Фотография на [[Димитър Митанов]] на охридски фамилии в освободения Охрид, 1916 г. Според описанието на Марица Карадимчева Тунтева от 1975 г.: „„Овая фотография е напраена „[[Свети Йоан Канео]]“, долу кай светенана вода во 1916 год. Нѐ сликаше [[Димитър Митанов|Димитрия Митан]]. Първо e баба ми Фания, тука cа стрико ми [[Димитър Карадимчев|Димитрия Карадимчев]], кога беше кмет на Охрид и мойот татко поп Ахил Карадимчев, кой почина во 1950 год. До него е моята майка Фания Настева на скут я имат моята сестра Наде. Над майка ми простум е брат ми Косте a долу седит мойот друг брат Номче. Мегю нив е брачедами Любица Заричинова. До брат ми е моята стрина Царева од Маргарит Карадимчев. Той Маргарит беше на фронт во Първа светска война. До нейзе е вуйче [[Ангел Узунов]] како войник, a пак до ними е тетин Яким Чорбе. До него е Сандре Заричин за до него снаата му Анастасия a до неа Анастасия Чорбева. До нейзе е стрич Димитрия после е тетка ми Делфина, тетка Василикия седната е со внукот Кирил Заричин a до него е сестраму Весела a пак до неа Димче и Иван синои на Делфина и нейзината керка Царева. До нея сум яс Марица Карадимчева Тунтева и до мене е Весела керка на Маргарит Карадимчев.“]] |
[[Файл:Ohrid Families in 1916 by Dimitar Mitanov.png|мини|250п|Фотография на [[Димитър Митанов]] на охридски фамилии в освободения Охрид, 1916 г. Според описанието на Марица Карадимчева Тунтева от 1975 г.: „„Овая фотография е напраена „[[Свети Йоан Канео]]“, долу кай светенана вода во 1916 год. Нѐ сликаше [[Димитър Митанов|Димитрия Митан]]. Първо e баба ми Фания, тука cа стрико ми [[Димитър Карадимчев|Димитрия Карадимчев]], кога беше кмет на Охрид и мойот татко поп Ахил Карадимчев, кой почина во 1950 год. До него е моята майка Фания Настева на скут я имат моята сестра Наде. Над майка ми простум е брат ми Косте a долу седит мойот друг брат Номче. Мегю нив е брачедами Любица Заричинова. До брат ми е моята стрина Царева од Маргарит Карадимчев. Той Маргарит беше на фронт во Първа светска война. До нейзе е вуйче [[Ангел Узунов]] како войник, a пак до ними е тетин Яким Чорбе. До него е Сандре Заричин за до него снаата му Анастасия a до неа Анастасия Чорбева. До нейзе е стрич Димитрия после е тетка ми Делфина, тетка Василикия седната е со внукот Кирил Заричин a до него е сестраму Весела a пак до неа Димче и Иван синои на Делфина и нейзината керка Царева. До нея сум яс Марица Карадимчева Тунтева и до мене е Весела керка на Маргарит Карадимчев.“]] |
||
Ахил Карадимчев е роден на 30 март 1869 година в град [[Охрид]], тогава в Османската империя, в семейството на |
Ахил Карадимчев е роден на 30 март 1869 година в град [[Охрид]], тогава в Османската империя, в семейството на Костадин Карадимчев и Теофана Узунова-Карадимчева. Баща му е виден охридчанин, настоятел на българското училище в града.<ref>Векове, том 5, София, Наука и изкуство, 1976, стр. 182.</ref> Работи като учител. Влиза във ВМОРО и в 1904 година е избран за секретар на Охридския околийски революционен комитет. Арестуван е от властите и през март 1905 година е осъден на три години затвор. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година е амнистиран. Става свещеник в Охрид. В 1913 година след [[Охридско-Дебърско въстание|Охридско-Дебърското въстание]] е за два месеца арестуван от сръбските власти.<ref>[http://www.promacedonia.org/prl/8.html Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912 - 1915, книгоиздателство „Ал. Паскалев и с-ие“, София, 1918.]</ref> По време на българското управление на Вардарска Македония през 1918 година е архиерейски наместник в родния си Охрид.<ref>{{Николов|72}}</ref><ref>{{Пелтеков|207}}</ref> |
||
== Родословие == |
== Родословие == |
Текуща версия към 14:35, 27 септември 2021
Ахил Карадимчев | |
български революционер и духовник | |
Роден | Ахил Костадинов Карадимчев
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Братя/сестри | Димитър Карадимчев Лев Карадимчев |
Други роднини | Климент Карадимчев (племенник) |
Ахил Константинов (Костадинов) Карадимчев с псевдоними Вирхов и Катилина[1] е български учител, духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ахил Карадимчев е роден на 30 март 1869 година в град Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на Костадин Карадимчев и Теофана Узунова-Карадимчева. Баща му е виден охридчанин, настоятел на българското училище в града.[2] Работи като учител. Влиза във ВМОРО и в 1904 година е избран за секретар на Охридския околийски революционен комитет. Арестуван е от властите и през март 1905 година е осъден на три години затвор. След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран. Става свещеник в Охрид. В 1913 година след Охридско-Дебърското въстание е за два месеца арестуван от сръбските власти.[3] По време на българското управление на Вардарска Македония през 1918 година е архиерейски наместник в родния си Охрид.[4][5]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Карадимчев | Арса Танчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Костадин Карадимчев (1831 — 1888) | Теофана Узунова (1839 — 1917) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Димитър Карадимчев (1860 — 1940) | Ахил Карадимчев (1869 — 1950) | Лев Карадимчев (1873 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||
Климент Карадимчев (1898 — 1990) | Васил Карадимчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Борис Карадимчев (1933 — 2014) | |||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 23, 51.
- ↑ Векове, том 5, София, Наука и изкуство, 1976, стр. 182.
- ↑ Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912 - 1915, книгоиздателство „Ал. Паскалев и с-ие“, София, 1918.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 72.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 207.