Лев Карадимчев
| Лев Карадимчев | |
| български просветен деец | |
| Роден | Лев Константинов Карадимчев
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1963 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Димитър Карадимчев Ахил Карадимчев |
| Други роднини | Климент Карадимчев (племенник) |
Лев Константинов (Костадинов) Карадимчев е български просветен деец, общественик и деец на македонската имиграция в България.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Лев Карадимчев е роден на 1 март 1873 година в Охрид, тогава в Османската империя,[1] в семейството на Костадин Карадимчев и Теофана Узунова-Карадимчева. Баща му е виден охридчанин, настоятел на българското училище в града.[2] През 1892 година завършва четвъртия випуск на педагогическото отделение на Солунската българска мъжка гимназия.[1] Българската екзархия го назначава в август 1892 година в град Кичево, където преподава заедно с Мария Николова от Кичево, Донка Чешмеджиева от Прилеп и Иван Нелчинов от Охрид.[3] Карадимчев преподава в І отделение и в I клас.[4] Преподава и в родния си Охрид.[5]
Емигрира в Свободна България, където става активист на македонските имигрантски организации. През май – юни 1901 година участва в подновяването на дейността на Охридското благотворително братство в София[6] и на 2 февруари 1902 година, когато окончателно се основава Охридската дружба, е избран за секретар-деловодител.[7] Участва в подпомагането на четите на Александър Протогеров и Никола Герасимов през август 1902 година.[8]
Според Петър Карчев на около 90 години още е жив.[5]
-
Свидетелство за женитба на Лев Карадимчев и Ирина Георгиева, 2 юли 1906 година, София -
Свидетелството за женитба, с. 2
.JPG)
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Димитър Карадимчев | Арса Танчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Костадин Карадимчев (1831 — 1888) | Теофана Узунова (1839 — 1917) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Карадимчев (1860 — 1940) | Ахил Карадимчев (1869 — 1950) | Лев Карадимчев (1873 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Климент Карадимчев (1898 — 1990) | Васил Карадимчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Карадимчев (1933 — 2014) | |||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
- ↑ Векове, том 5, София, Наука и изкуство, 1976, стр. 182.
- ↑ Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 127.
- ↑ Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 128.
- ↑ а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 473 – 474.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 97 – 98.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 119.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 165.
