Зако Хеския: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Pages containing cite templates with deprecated parameters |
→Филмография: Редактирах непрегледния вид на раздела. Подредих заглавията хронологично-азбучно: от по-новите към по- старите. Информацията за "Бой последен" взех от началните надписи на филма. Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
== Филмография == |
== Филмография == |
||
| ⚫ | |||
Режисира филмите: |
|||
| ⚫ | |||
<div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;"> |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
* |
* [[Тримата от запаса]] (1971) |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
</div> |
|||
== Признание и награди == |
== Признание и награди == |
||
Версия от 16:41, 23 октомври 2021
| Зако Хеския | |
| български филмов режисьор | |
| Роден |
21 септември 1922 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Режисура | |
| Активност | 1952 – 1991 |
| Награди | „Златна роза“ |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Исак Соломонов Хеския, по-известен като Зако Хеския, е български кинорежисьор.
През 1952 г. завършва полувисше училище по кинематография и фототехника и започва кариерата си като асистент-режисьор.
От 1966 г. до 1991 г. е режисьор–постановчик в Студията за игрално кино „Бояна“.
Филмография
- Без драскотина (1989)
- Нощем с белите коне (сериал, 1985)
- Йо-хо-хо (1981)
- Сами сред вълци (сериал, 1979)
- Бой последен (1977) – на който е и сценарист, заедно с Никола Русев и Свобода Бъчварова
- Зарево над Драва (1974)
- Тримата от запаса (1971)
- Осмият (1969)
- Горещо пладне (1966)
- Началото на една ваканция (1966)
Признание и награди
Филмите му „Осмият“, „Зарево над Драва“ и „Сами сред вълци“ са отличени с наградата „Златна роза“.[1][2] През 2002 година печели и „Златна роза“ за цялостно творчество.[3] Хеския е удостоен със званията заслужил и народен артист, както и орден „Кирил и Методий“—II степен.[4]
Източници
- ↑ „Златна роза“ (1961—2002), архив на оригинала от 9 март 2016, https://web.archive.org/web/20160309202854/http://na-kino.net/index.php?cmd=2double&page=2530&id=89, посетен на 29 октомври 2010
- ↑ In memoriam: Зако Хеския (21.09.1922 – 3.06.2006), в-к „Култура“, брой 22, 9 юни 2006 г.
- ↑ Геновева Димитрова, Златна роза'2002: Крехко стабилизиране, в-к „Култура“, бр. 39 (2247), 1 ноември 2002 г.
- ↑ „Малцина изпратиха Зако Хеския“, Darik News, запис с прощалните слова от Валери Петров, Александър Грозев, Георги Дюлгеров и Евгений Михайлов
| ||||||||||||||