Людмила Улицка: Разлика между версии
→Романи на български: дребни |
|||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
== Романи на български == |
== Романи на български == |
||
[[Image:LjdmlUlckj_08 Snck.jpg|right|90px]] |
[[Image:LjdmlUlckj_08 Snck.jpg|right|90px]] |
||
* ''Сонечка. Бедни роднини'', [[1993]], (преведен на български през 2004 г.) Повести за размирни руски женски съдби. Лекомислието води до нещастие, до абсолютно щастие, а понякога и доникъде. Силни образи, крайни ситуации, преплетани умело в „приказното“ ежедневие. |
* ''Сонечка. Бедни роднини'', [[1993]], (преведен на български през [[2004]] г.) Повести за размирни руски женски съдби. Лекомислието води до нещастие, до абсолютно щастие, а понякога и доникъде. Силни образи, крайни ситуации, преплетани умело в „приказното“ ежедневие. |
||
[[Image:LjdmlUlckj_07_Md.jpg|right|90px]] |
[[Image:LjdmlUlckj_07_Md.jpg|right|90px]] |
||
* ''Медея и нейните деца'', [[1996]], (преведен на български през 2005 г.) Разкази от „зоосоциологията“ на човека. [[Медея]] е наблюдателната фигура, преживяваща философски съдбовните превратности на заобикалящите я герои. |
* ''Медея и нейните деца'', [[1996]], (преведен на български през [[2005]] г.) Разкази от „зоосоциологията“ на човека. [[Медея]] е наблюдателната фигура, преживяваща философски съдбовните превратности на заобикалящите я герои. |
||
* ''Искренно ваш Шурик'' |
* ''Искренно ваш Шурик'', [[2003]], (преведен на български през [[2007]] г.) |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 21:03, 6 септември 2007
| Людмила Улицка | |
| руски писател | |
.jpg) | |
| Родена | |
|---|---|
| Активен период | от 80-те години на XX век |
| Награди | Руски Букър (2001) Австрийска държавна награда за европейска литература (2014)[1] Зигфрид Ленц (2020)[2] Ерих Мария Ремарк (2023)[3] |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Людмила Улицка в Общомедия | |
Людмила Евгениевна Улицка (на руски: Людмила Евгениевна Улицкая) (23 декември 1943 Давлеканово,Башкирия) е руска писателка.
По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща генетика. През 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Баща й е инженер, майка й - биохимичка.
Първите ѝ разкази се появат в списания към края на 1980 година. Бива изоставена от първия си мъж, отглежда двамата си синове сама. В безработицата преоткрива литературата като поле за изява.
Книгите й са преведени на 17 езика. Любимият й похват е плюс един (едно фундаментално събитие, наслоено с много предистории). Само се определя като „авторка на младите“. Писаните от нея стихове вмъква в романите си („единствената форма, в която се осмелих да ги публикувам, приписвайки ги на главните ми героини“).
Два нейни сценария биват филмирани: „Сестрите Либърти“ и „Жена за всички“.
През 2001 година получава руската награда Букър.
Романи на български
- Сонечка. Бедни роднини, 1993, (преведен на български през 2004 г.) Повести за размирни руски женски съдби. Лекомислието води до нещастие, до абсолютно щастие, а понякога и доникъде. Силни образи, крайни ситуации, преплетани умело в „приказното“ ежедневие.
- Медея и нейните деца, 1996, (преведен на български през 2005 г.) Разкази от „зоосоциологията“ на човека. Медея е наблюдателната фигура, преживяваща философски съдбовните превратности на заобикалящите я герои.
- Искренно ваш Шурик, 2003, (преведен на български през 2007 г.)
Външни препратки
- ↑ www.kunstkultur.bka.gv.at // Посетен на 8 май 2009 г. (на немски)
- ↑ orf.at // 15 юни 2020 г. Посетен на 15 юни 2020 г. (на немски)
- ↑ www.stern.de