Франц Миклошич

Франьо Миклошич
словенски езиковед-славист
Роден	20 ноември 1813 Радомершчак край Лютомер, Щирия, дн. Словения
Починал	7 март 1891 Виена, Австрия
Погребан	Виена, Австрия
Учил в	Грацки университет Виенски университет
Работил във	Виенски университет Грацки университет
Франьо Миклошич в Общомедия

Франьо (Фран, Франц) Миклошич (Franz von Miklosich, Franz Xaver von Miklosisch, Franc/Fran Miklošič) (20 ноември 1813 — 7 март 1891) е словенски филолог, първият виден представител на австрийската славистика. Считан е за една от най-значимите фигури в славистиката на 19 век.

Биография

Миклошич е роден в Радомершчак край Лютомер (на немски Luttenberg), Щирия.

Основно училище посещава в Лютомер, а гимназия – във Вараждин и Марибор. Завършва Университетa в Грац със степен доктор по философия и за известно време е преподавател по философия там. През 1838 г. заминава за Виена, където получава степен доктор по право.

Миклошич обаче се посвещава на изучаване на славянските езици и изоставя правото. През 1844 е назначен за библиотекар в имперската библиотека във Виена.

През същата година Миклошич публикува критична рецензия за труда на Франц Боп „Сравнителна граматика“ под заглавие „Санскритски и славянски“, с която допълва граматиката на Боп по отношение на славянския материал. С нея Миклошич започва дълга поредица от трудове, отличаващи се с ерудиция и направили революция в славянската филология.

През 1848 г. Миклошич се включва в политическия живот за кратко и става председател на виенското дружество „Словения“, съучредител на програмата „Обединена Словения“ и народен представител в горната камара на австрийския парламент.

През 1849 г. Миклошич е назначен в новосъздадената катедра по славянска филология във Виенския университет. Става професор и декан на философския факултет (за три учебни години), а през 1854–55 г. е ректор на Виенския университет. Пенсионира се през 1886 г.

В периода от 1852 до 1875 г. Миклошич публикува фундаменталния си труд „Сравнителна граматика на славянските езици“, с който поставя началото на сравнителното славянско езикознание.

През 1864 за труда и заслугите си Миклошич получава наследствена титла граф, а по решение на общинския съвет на Лютомер става негов почетен гражданин.

Миклошич става член на Виенската академия, в която е назначен за секретар на нейния исторически и философски отдел. Член-кореспондент е на Френската академия. Оставя около 180 научни публикации (статии и обемисти научни трудове). Голям брой от неговите трудове изследват въпроси, свързани не само със славянските езици, а и с романските езици, албанския, гръцкия и ромския език. Миклошич оказва силно влияние и за унифицирането на словенския език.

Трудове

• „Речник на стария диалект на славянския език“ (Lexicon linguae slovenicae veteris dialecti), 1850, по-късно: „Старославянско-гръцко-латински речник“ (Lexicon Palaeuslovenico-graeco-latinum), 1862–65
• „Сравнителна граматика на славянските езици“ (Vergleichende Grammatik der slaw. Sprachen), 4 части, 1852–75
• „Сравнителна морфология на славянските езици“ (Vergleichende Formenlehre der slavischen Sprachen), 582 стр., 1856, състояща се от третата част на „Сравнителната граматика“, и за която Миклошич получава наградата Волне
• „Сръбски паметници за изследване на историята на Сърбия, Босна и Дубровник“ (Monumenta Serbica Spectantia Historiam Serbiae, Bosniae, Ragusii), 1858
• „Етимологичен речник на славянските езици“ (Etymolog. Wörterbuch der slaw. Sprachen), 1886
• „За диалектите и миграциите на европейските цигани“ (Über die Mundarten und Wanderungen der Zigeuner Europas), 12 части, 1872–80.