Йо-йо: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ro:Yo-yo |
better image |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Йо-йо''' е [[играчка]] за деца и възрастни, направена от два еднакви малки диска от [[пластмаса]] ([[метал]], дървесина и др.), свързани с [[ос]], около която е навита еластична нишка, завършваща с примка за пръста - така получената макаричка се хвърля надолу и сама се връща в ръката на играещия. |
'''Йо-йо''' е [[играчка]] за деца и възрастни, направена от два еднакви малки диска от [[пластмаса]] ([[метал]], дървесина и др.), свързани с [[ос]], около която е навита еластична нишка, завършваща с примка за пръста - така получената макаричка се хвърля надолу и сама се връща в ръката на играещия. |
||
[[Image:Yo-yo player Antikensammlung Berlin F2549.jpg|thumb|left|150px|]] |
|||
[[Картинка:Yo-yo.png|thumb|left|150px|Рекламно йо-йо от 60-те години на 20 век]] |
|||
Смята се, че играчката произхожда от [[Филипини]]те. Първият ѝ сериен производител е филипино-американецът Педро Флорес, който през 1928 г. отваря цех за йо-йо в [[Санта Барбара]], [[Калифорния]]: започва с една дузина ръчно изработени йо-йо, а към края на 1929 г. вече се радва на такъв успех, че произвежда по 300 000 парчета дневно. |
Смята се, че играчката произхожда от [[Филипини]]те. Първият ѝ сериен производител е филипино-американецът Педро Флорес, който през 1928 г. отваря цех за йо-йо в [[Санта Барбара]], [[Калифорния]]: започва с една дузина ръчно изработени йо-йо, а към края на 1929 г. вече се радва на такъв успех, че произвежда по 300 000 парчета дневно. |
||
Версия от 20:10, 27 февруари 2008
Йо-йо е играчка за деца и възрастни, направена от два еднакви малки диска от пластмаса (метал, дървесина и др.), свързани с ос, около която е навита еластична нишка, завършваща с примка за пръста - така получената макаричка се хвърля надолу и сама се връща в ръката на играещия.
Смята се, че играчката произхожда от Филипините. Първият ѝ сериен производител е филипино-американецът Педро Флорес, който през 1928 г. отваря цех за йо-йо в Санта Барбара, Калифорния: започва с една дузина ръчно изработени йо-йо, а към края на 1929 г. вече се радва на такъв успех, че произвежда по 300 000 парчета дневно.
Модата на йо-йо се завръща периодично с различна сила от 30-те години на 20 век насам. Понастоящем по света има колекционери, посветени на тази играчка музеи, международни състезания (на които се демонстрират различни техники) и други.
Алтернативни имена, с които е било познато йо-йото в по-ранните си фази са „бандалор“ (в Англия) или „нормандско жужу̀“ и емигрет (във Франция).