Едуард Мьорике: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Darldarl (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 88: Ред 88:
[[fr:Eduard Mörike]]
[[fr:Eduard Mörike]]
[[he:אדוארד מריקה]]
[[he:אדוארד מריקה]]
[[ja:エドゥアルト・メーリケ]]
[[nl:Eduard Mörike]]
[[nl:Eduard Mörike]]
[[pl:Eduard Mörike]]
[[pl:Eduard Mörike]]

Версия от 11:20, 20 май 2008

Едуард Мьорике
Eduard Mörike
немски поет
Фотография на Едуард Мьорике
Фотография на Едуард Мьорике

Роден
Починал
ПогребанЩутгарт, Федерална република Германия

Религиялутеранство
Семейство

Подпис
Уебсайт
Едуард Мьорике в Общомедия

Едуард Мьорике (Шаблон:Lang-de) е късен немски романтик - лирик и белетрист, - представител на "Швабската школа".

Живот

Мьорике е роден в Лудвигсбург в семейството на лекар. Още като момче загубва баща си, но успява да завърши гимназия в Щутгарт, а после следва в университета "Тюбингер щифт" протестантска теология. В Тюбинген се влюбва трагично в една красива дама с циганско потекло и в стила на Петрарка възвеличава любимата си в песни - цикъла "Перегрина" (1824). След дълги усилия Мьорике успява да се назначи за викарий, но не се задържа задълго на тази длъжност. Става домашен учител при чичо си в Щутгарт и едва на тридесетгодишна възраст получава постоянно място като пастор в Клеверзулцбах, но след девет години се пенсионира по болест. Поетът встъпва в несполучлив брак, публикува много и е избран за почетен доктор на Тюбингенския университет. Накрая става придворен съветник и професор по литература.

Творчество

Мьорике като млад

Едуард Мьорике с неговите "Стихотворения" (1838-1867) е смятан за един от големите немски поети на XIX век, който гради творчеството си върху художествените традиции на класиката, романтизма и християнството. Той възстановява хармонията между човека и света, постигната чрез самоотречение и отказ от "насладите и тегобите" на мига. С топлота и тънък усет за човешките копнежи поетът възпява дребните неща в живота на хората и в живота на природата. Стиховете на Мьорике се отличават с прецизно описание на душевни състояния и богата метафорика, с нюансирана метрика и сила на внушението[1]. Много негови текстове са станали основа за прочути песни на композитора Хуго Волф.

През 1991 г. град Фелбах учредява в чест на поета литературната награда "Мьорике".


Сбогом


„Сбогом!“ - Чувстваш ли за миг
Тази дума как ранява?
Казваш я с уверен лик,
Сякаш туй те забавлява.

„Сбогом!“ - Смазан от печал,
Сам изрекох под небето.
Стенех в непосилна жал,
Тъй погубих си сърцето.

1834                                                         [2]


Библиография

  • Gedichte (1838, erweitert 1848 und 1864)
  • Maler Nolten (1832) (Roman)
  • Idylle vom Bodensee oder Fischer Martin (1846) (Sieben Gesänge)
  • Das Stuttgarter Hutzelmännlein (1855)
  • Mozart auf der Reise nach Prag (1856) (Novelle)
  • Der Schatz (1835)
  • Der Bauer und sein Sohn (1839) (Märchen)

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

Бележки

  1. Стихотворението "О, помисли, душа!" в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Сбогом“ от Мьорике, в превод на Венцеслав Константинов