Едуард Мьорике: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 88: | Ред 88: | ||
[[fr:Eduard Mörike]] |
[[fr:Eduard Mörike]] |
||
[[he:אדוארד מריקה]] |
[[he:אדוארד מריקה]] |
||
[[ja:エドゥアルト・メーリケ]] |
|||
[[nl:Eduard Mörike]] |
[[nl:Eduard Mörike]] |
||
[[pl:Eduard Mörike]] |
[[pl:Eduard Mörike]] |
Версия от 11:20, 20 май 2008
Едуард Мьорике Eduard Mörike | |
немски поет | |
Фотография на Едуард Мьорике | |
Роден |
Лудвигсбург, дн. Германия |
---|---|
Починал | |
Погребан | Щутгарт, Федерална република Германия |
Религия | лутеранство |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Едуард Мьорике в Общомедия |
Едуард Мьорике (Шаблон:Lang-de) е късен немски романтик - лирик и белетрист, - представител на "Швабската школа".
Живот
Мьорике е роден в Лудвигсбург в семейството на лекар. Още като момче загубва баща си, но успява да завърши гимназия в Щутгарт, а после следва в университета "Тюбингер щифт" протестантска теология. В Тюбинген се влюбва трагично в една красива дама с циганско потекло и в стила на Петрарка възвеличава любимата си в песни - цикъла "Перегрина" (1824). След дълги усилия Мьорике успява да се назначи за викарий, но не се задържа задълго на тази длъжност. Става домашен учител при чичо си в Щутгарт и едва на тридесетгодишна възраст получава постоянно място като пастор в Клеверзулцбах, но след девет години се пенсионира по болест. Поетът встъпва в несполучлив брак, публикува много и е избран за почетен доктор на Тюбингенския университет. Накрая става придворен съветник и професор по литература.
Творчество
Едуард Мьорике с неговите "Стихотворения" (1838-1867) е смятан за един от големите немски поети на XIX век, който гради творчеството си върху художествените традиции на класиката, романтизма и християнството. Той възстановява хармонията между човека и света, постигната чрез самоотречение и отказ от "насладите и тегобите" на мига. С топлота и тънък усет за човешките копнежи поетът възпява дребните неща в живота на хората и в живота на природата. Стиховете на Мьорике се отличават с прецизно описание на душевни състояния и богата метафорика, с нюансирана метрика и сила на внушението[1]. Много негови текстове са станали основа за прочути песни на композитора Хуго Волф.
През 1991 г. град Фелбах учредява в чест на поета литературната награда "Мьорике".
„Сбогом!“ - Чувстваш ли за миг
Тази дума как ранява?
Казваш я с уверен лик,
Сякаш туй те забавлява.
„Сбогом!“ - Смазан от печал,
Сам изрекох под небето.
Стенех в непосилна жал,
Тъй погубих си сърцето.
1834 [2]
Библиография
- Gedichte (1838, erweitert 1848 und 1864)
- Maler Nolten (1832) (Roman)
- Idylle vom Bodensee oder Fischer Martin (1846) (Sieben Gesänge)
- Das Stuttgarter Hutzelmännlein (1855)
- Mozart auf der Reise nach Prag (1856) (Novelle)
- Der Schatz (1835)
- Der Bauer und sein Sohn (1839) (Märchen)
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- Поезия от Мьорике, в превод на Венцеслав Константинов
- Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE
- Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org
- Шаблон:De икона Bibliotheca Augustana
- Шаблон:De икона Gedichte berühmter Schriftsteller
- Шаблон:De икона Bücherquelle
- Шаблон:De икона Die Deutsche Gedichtebibliothek
- Шаблон:De икона Freiburger Anthologie
- Шаблон:De икона Deutsche Dichter
- Шаблон:De икона Liebeslyrik deutscher Dichter
- Шаблон:De икона Lyrik Gedichte Poesie
- Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin
- Шаблон:En икона Филми по произведения на Едуард Мьорике
Бележки
- ↑ Стихотворението "О, помисли, душа!" в превод на Венцеслав Константинов
- ↑ „Сбогом“ от Мьорике, в превод на Венцеслав Константинов