Едуард Мьорике

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуард Мьорике
Eduard Mörike
Фотография на Едуард Мьорике от 1864 г.
Фотография на Едуард Мьорике от 1864 г.
Роден 8 септември 1804 г.
Починал 4 юни 1875 г. (70 г.)
Професия поет, писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр поезия
Направление романтизъм
Подпис Moerike Signature.gif
Уебсайт
Едуард Мьорике в Общомедия

Едуард Мьорике (на немски: Eduard Mörike) е късен немски романтик – лирик и белетрист, – представител на „Швабската школа“.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Мьорике е роден в Лудвигсбург в семейството на лекар. Още като момче загубва баща си, но успява да завърши гимназия в Щутгарт, а после следва в университета „Тюбингер щифт“ протестантска теология. В Тюбинген се влюбва трагично в една красива дама с циганско потекло и в стила на Петрарка възвеличава любимата си в песни – цикъла „Перегрина“ (1824). След дълги усилия Мьорике успява да се назначи за викарий, но не се задържа задълго на тази длъжност. Става домашен учител при чичо си в Щутгарт и едва на тридесетгодишна възраст получава постоянно място като пастор в Клеверзулцбах, но след девет години се пенсионира по болест. Поетът встъпва в несполучлив брак, публикува много и е избран за почетен доктор на Тюбингенския университет. Накрая става придворен съветник и професор по литература.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мьорике като млад

Едуард Мьорике с неговите „Стихотворения“ (1838 – 1867) е смятан за един от големите немски поети на XIX век, който гради творчеството си върху художествените традиции на класиката, романтизма и християнството. Той възстановява хармонията между човека и света, постигната чрез самоотречение и отказ от „насладите и тегобите“ на мига. С топлота и тънък усет за човешките копнежи поетът възпява дребните неща в живота на хората и в живота на природата. Стиховете на Мьорике се отличават с прецизно описание на душевни състояния и богата метафорика, с нюансирана метрика и сила на внушението[1]. Много негови текстове са станали основа за прочути песни на композитора Хуго Волф.

През 1991 г. град Фелбах учредява в чест на поета литературната награда Мьорике.

Сбогом

„Сбогом!“ – Чувстваш ли за миг
Тази дума как ранява?
Казваш я с уверен лик,
Сякаш туй те забавлява.

„Сбогом!“ – Смазан от печал,
Сам изрекох под небето.

Стенех в непосилна жал,
Тъй погубих си сърцето.

1834 [2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Едуард Мьорике през 1840 г.
  • Maler Nolten (1832) Roman
  • Der Schatz (1835) Erzählung
  • Gedichte (1838, erweitert 1848 und 1864)
  • Lucie Gelmeroth (1839) Novelle
  • Der Bauer und sein Sohn (1839) Märchen
  • Die Regenbrüder (1839) Oper
  • Idylle vom Bodensee oder Fischer Martin (1846) Sieben Gesänge
  • Das Stuttgarter Hutzelmännlein (1855)
  • Mozart auf der Reise nach Prag (1856) Novelle

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението „О, помисли, душа!“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Сбогом“ от Мьорике, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]