Едуард Мьорике

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Мьорике
Eduard Mörike.jpg
Фотография на Едуард Мьорике от 1864 г.
Роден 8 септември 1804 г.
Починал 4 юни 1875 г. (70 г.)
Професия поет, писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр поезия
Направление романтизъм
Подпис Moerike Signature.gif
Уебсайт Страница в IMDb
Едуард Мьорике в Общомедия

Едуард Мьорике (на немски: Eduard Mörike) е късен немски романтик – лирик и белетрист, – представител на „Швабската школа“.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Мьорике е роден в Лудвигсбург в семейството на лекар. Още като момче загубва баща си, но успява да завърши гимназия в Щутгарт, а после следва в университета „Тюбингер щифт“ протестантска теология. В Тюбинген се влюбва трагично в една красива дама с циганско потекло и в стила на Петрарка възвеличава любимата си в песни – цикъла „Перегрина“ (1824). След дълги усилия Мьорике успява да се назначи за викарий, но не се задържа задълго на тази длъжност. Става домашен учител при чичо си в Щутгарт и едва на тридесетгодишна възраст получава постоянно място като пастор в Клеверзулцбах, но след девет години се пенсионира по болест. Поетът встъпва в несполучлив брак, публикува много и е избран за почетен доктор на Тюбингенския университет. Накрая става придворен съветник и професор по литература.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мьорике като млад

Едуард Мьорике с неговите „Стихотворения“ (1838 – 1867) е смятан за един от големите немски поети на XIX век, който гради творчеството си върху художествените традиции на класиката, романтизма и християнството. Той възстановява хармонията между човека и света, постигната чрез самоотречение и отказ от „насладите и тегобите“ на мига. С топлота и тънък усет за човешките копнежи поетът възпява дребните неща в живота на хората и в живота на природата. Стиховете на Мьорике се отличават с прецизно описание на душевни състояния и богата метафорика, с нюансирана метрика и сила на внушението[1]. Много негови текстове са станали основа за прочути песни на композитора Хуго Волф.

През 1991 г. град Фелбах учредява в чест на поета литературната награда „Мьорике“.


Сбогом


„Сбогом!“ – Чувстваш ли за миг
Тази дума как ранява?
Казваш я с уверен лик,
Сякаш туй те забавлява.

„Сбогом!“ – Смазан от печал,
Сам изрекох под небето.

Стенех в непосилна жал,
Тъй погубих си сърцето.

1834 [2]


Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Едуард Мьорике през 1840 г.
  • Maler Nolten (1832) Roman
  • Der Schatz (1835) Erzählung
  • Gedichte (1838, erweitert 1848 und 1864)
  • Lucie Gelmeroth (1839) Novelle
  • Der Bauer und sein Sohn (1839) Märchen
  • Die Regenbrüder (1839) Oper
  • Idylle vom Bodensee oder Fischer Martin (1846) Sieben Gesänge
  • Das Stuttgarter Hutzelmännlein (1855)
  • Mozart auf der Reise nach Prag (1856) Novelle

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението „О, помисли, душа!“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Сбогом“ от Мьорике, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]