Милан Асадуров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
}}
}}


'''Милан Асадуров''' е [[България|български]] [[писател]], книгоиздател и [[преводач]] на [[научна фантастика]]. През [[1979]] създава и става първият отговорен редактор на фантастичната [[Поредица "Библиотека Галактика"]]. Превежда няколко книги на [[Братя Стругацки]] (''„Пикник край пътя“'', ''„Бръмбар в мравуняка“'', ''„Вълните усмиряват вятъра“'', ''„Времето на дъжда“'', ''„Обреченият град“'', ''„Приказка за Тройката“''). Редактор е на алманаха ''„Фар“'' и на научно-популярната поредица на варненското издателство ''„Нептун“'', където издава книги на [[Тур Хейердал]], [[Жак-Ив Кусто]]. През 1982 г. заедно с фотографа Ангел Златанов пътешества от Крапец до Ахтопол и написва цикъла от 12 статии за историята на ''„Фаровете по българския черноморски бряг“''. Бил е главен редактор на списание „Корабостроене и корабоплаване“ и директор на издателските къщи „Галактика“ и „Сталкер“. От края на 90-те години пише няколко собствени книги, превежда [[Даниил Хармс]] (''„Случки“[http://stalker.dir.bg/harms/index.htm]'') и [[Лев Гумильов]] (''„Етногенезисът и биосферата на Земята“''). Редактор е на първия и единствен фотоалбум за растителния и животинския свят в Черно море, дело на подводния фотограф Любомир Клисуров - "Черно море под водата" (2008)[http://klissurov.dir.bg/].
'''Милан Асадуров''' е [[България|български]] [[писател]], книгоиздател и [[преводач]] на [[научна фантастика]]. През [[1979]] създава и става първият отговорен редактор на фантастичната [[Поредица "Библиотека Галактика"]]. Превежда няколко книги на [[Братя Стругацки]] (''„Пикник край пътя“'', ''„Бръмбар в мравуняка“'', ''„Вълните усмиряват вятъра“'', ''„Времето на дъжда“'', ''„Обреченият град“'', ''„Приказка за Тройката“''). Редактор е на алманаха ''„Фар“'' и на научно-популярната поредица на варненското издателство ''„Нептун“'', където издава книги на [[Тур Хейердал]], [[Жак-Ив Кусто]]. През 1982 г. заедно с фотографа Ангел Златанов пътешества от Крапец до Ахтопол и написва цикъла от 12 статии за историята на ''„Фаровете по българския черноморски бряг“''. Бил е главен редактор на списание „Корабостроене и корабоплаване“ и директор на издателските къщи „Галактика“ и „Сталкер“. От края на 90-те години пише няколко собствени книги, превежда [[Даниил Хармс]] (''„Случки“[http://stalker.dir.bg/harms/index.htm]'') и [[Лев Гумильов]] (''„Етногенезисът и биосферата на Земята“''). Редактор е на първия и единствен фотоалбум за растителния и животинския свят в Черно море, дело на подводния фотограф Любомир Клисуров - „''Черно море под водата''“ (2008)[http://klissurov.dir.bg/].


== Библиография ==
== Библиография ==

Версия от 08:32, 12 юни 2008

Милан Асадуров
български писател

Роден
Починал
7 юни 2019 г. (69 г.)
Семейство

Уебсайтwww.milanasadurov.com

Милан Асадуров е български писател, книгоиздател и преводач на научна фантастика. През 1979 създава и става първият отговорен редактор на фантастичната Поредица "Библиотека Галактика". Превежда няколко книги на Братя Стругацки („Пикник край пътя“, „Бръмбар в мравуняка“, „Вълните усмиряват вятъра“, „Времето на дъжда“, „Обреченият град“, „Приказка за Тройката“). Редактор е на алманаха „Фар“ и на научно-популярната поредица на варненското издателство „Нептун“, където издава книги на Тур Хейердал, Жак-Ив Кусто. През 1982 г. заедно с фотографа Ангел Златанов пътешества от Крапец до Ахтопол и написва цикъла от 12 статии за историята на „Фаровете по българския черноморски бряг“. Бил е главен редактор на списание „Корабостроене и корабоплаване“ и директор на издателските къщи „Галактика“ и „Сталкер“. От края на 90-те години пише няколко собствени книги, превежда Даниил Хармс („Случки“[1]) и Лев Гумильов („Етногенезисът и биосферата на Земята“). Редактор е на първия и единствен фотоалбум за растителния и животинския свят в Черно море, дело на подводния фотограф Любомир Клисуров - „Черно море под водата“ (2008)[2].

Библиография

  • „Няма хък-мък“ (1997)[3]
  • „Втората библиотека“ (1998)[4]
  • „Речник на Нищото“ (1998)[5]
  • „Мистерии“ (1999)[6]
  • „Фаровете по българския черноморски бряг“ (1982-2007)[7]

Шаблон:Мъниче-писател