Миле Неделковски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
без източници, малки |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
{{Биография инфо| |
{{Биография инфо| |
||
име= Миле Неделковски |
име= Миле Неделковски |
||
| Ред 5: | Ред 6: | ||
| наставка= |
| наставка= |
||
| роден-дата=[[25 юли]] [[1935]] |
| роден-дата=[[25 юли]] [[1935]] |
||
| роден-място=[[Прилеп (град)|Прилеп]], днес [[Република |
| роден-място=[[Прилеп (град)|Прилеп]], днес [[Република Македония]] |
||
}} |
}} |
||
'''Миле Неделковски''' е виден [[писател]], [[поет]] и [[драматург]] от [[Република Македония]], с [[българи|българско]] национално самосъзнание. |
'''Миле Неделковски''' е виден [[писател]], [[поет]] и [[драматург]] от [[Република Македония]], с [[българи|българско]] национално самосъзнание. |
||
== Биография == |
|||
Неделковски е роден в [[Прилеп (град)|Прилеп]] и учи в български училища в [[Тополчани]], [[Загорани]] и Прилеп. На два пъти е изключван от гимназията „Мирче Ацев“ в Прилеп поради отказ да говори „на [[македонски език|служебен език]]“. Продължава образованието си в [[Битоля|Битолската]] гимназия „Йосип Броз Тито“, от която също е изключен. В 1958 година завършва задочно училище за зъботехници. Работи две години като зъботехник в Прилеп, след което се мести в Скопие, където живее и до днес. |
Неделковски е роден в [[Прилеп (град)|Прилеп]] и учи в български училища в [[Тополчани]], [[Загорани]] и Прилеп. На два пъти е изключван от гимназията „Мирче Ацев“ в Прилеп поради отказ да говори „на [[македонски език|служебен език]]“. Продължава образованието си в [[Битоля|Битолската]] гимназия „Йосип Броз Тито“, от която също е изключен. В 1958 година завършва задочно училище за зъботехници. Работи две години като зъботехник в Прилеп, след което се мести в Скопие, където живее и до днес. |
||
== Творчество == |
|||
Миле Неделковски е автор на няколко книги: романът „Пепелаши“ (1968), стихосбирката „Еротикон-еротикон“ (1969), спечелила наградата на фестивала [[Стружки вечери на поезията]] и наградата „[[Кочо Рацин (награда)|Кочо Рацин]]“, пиесата „Смъртта на божия човек“, романите „Пъдар“ (1982), „Подковицата на смъртта и надеждата“ (1986), „Подкованият врабец“ (1988), „Logomahia V Адресирани фрустрации“ (2006). По неговия роман „Подгряване на вчерашния обяд“ е заснет едноименният българо-македонски филм. |
Миле Неделковски е автор на няколко книги: романът „Пепелаши“ (1968), стихосбирката „Еротикон-еротикон“ (1969), спечелила наградата на фестивала [[Стружки вечери на поезията]] и наградата „[[Кочо Рацин (награда)|Кочо Рацин]]“, пиесата „Смъртта на божия човек“, романите „Пъдар“ (1982), „Подковицата на смъртта и надеждата“ (1986), „Подкованият врабец“ (1988), „Logomahia V Адресирани фрустрации“ (2006). По неговия роман „Подгряване на вчерашния обяд“ е заснет едноименният българо-македонски филм. |
||
Версия от 13:47, 2 септември 2008
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Миле Неделковски Mile Nedelkoski | |
| писател от Република Македония | |
 | |
| Роден |
Прилеп, днес Република Македония |
|---|---|
| Починал | |
Миле Неделковски е виден писател, поет и драматург от Република Македония, с българско национално самосъзнание.
Биография
Неделковски е роден в Прилеп и учи в български училища в Тополчани, Загорани и Прилеп. На два пъти е изключван от гимназията „Мирче Ацев“ в Прилеп поради отказ да говори „на служебен език“. Продължава образованието си в Битолската гимназия „Йосип Броз Тито“, от която също е изключен. В 1958 година завършва задочно училище за зъботехници. Работи две години като зъботехник в Прилеп, след което се мести в Скопие, където живее и до днес.
Творчество
Миле Неделковски е автор на няколко книги: романът „Пепелаши“ (1968), стихосбирката „Еротикон-еротикон“ (1969), спечелила наградата на фестивала Стружки вечери на поезията и наградата „Кочо Рацин“, пиесата „Смъртта на божия човек“, романите „Пъдар“ (1982), „Подковицата на смъртта и надеждата“ (1986), „Подкованият врабец“ (1988), „Logomahia V Адресирани фрустрации“ (2006). По неговия роман „Подгряване на вчерашния обяд“ е заснет едноименният българо-македонски филм.
