Читалище: Разлика между версии
кат |
кат |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
[[Категория:Читалища в България| ]] |
[[Категория:Читалища в България| ]] |
||
[[Категория:Българско |
[[Категория:Българско Възраждане]] |
||
[[Категория:Възраждане]] |
|||
{{образование-мъниче}} |
{{образование-мъниче}} |
||
Версия от 11:57, 29 август 2009
Читалището е типична за България обществена институция, която изпълнява сборни функции на библиотека, театър, школа по избираеми предмети като чужди езици, танци, музика, място за беседи и сказки, клуб по интереси.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. Плод на усилията на по-заможни и просветени възрожденци са над 130-те читалища, работещи по времето на българското Възраждане.
Някои читалища през 1990-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове. Към настоящия момент броят на регистрираните читалища в България е 3417[1]
През втората половина на 20 век подобна културно-просветна функция изпълняват също и създаваните по съветски образец културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които се финансират пряко от предприятия или организации.
Източници
- ↑ Регистър на читалищата в България (посетен на 20 април 2009)