Европейска общност

Европейската общност е първият от трите стълба на Европейския съюз, създадени с Маастрихтския договор (1992). Тя е основана на принципа на наднационалността и произхожда от Европейската икономическа общност, предшественика на Европейския съюз. Ако Договора от Лисабон влезе в сила, стълбовата структура на Европейския съюз ще бъде изоставена. Това означава, че Европейската общност и другите два стълба, ще се слеят и ще престанат да съществуват като отделни субекти.

История

Маастрихският договор е подписан на 7 февруари 1992 и влиза в сила на 1 ноември 1993 г. Договорът преустановява Европейските общности, като ги трансформира в един от трите стълба.

Европейската икономическа общност (ЕИО) е създадена с подписването на Римския договор на 25 март 1957 г. от Белгия, Федерална Република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия.

Римският договор предвижда премахването на търговските бариери между участващите страни. Заедно с това се предвиждат единни външни мита, както и обща търговска политика.

Повечето от договорните условия са посветени именно на целта за създаване на митнически съюз и постепенното изграждане на един общ пазар. Клаузите за сближаване на стопанската политика и валутна политика на държавите-членки, както и другите сфери, като например аграрната, транспортна или определени аспекти на социалната политика, остават твърде общи.

Договорите за създаване на Европейската Икономическа Общност (ЕИО) и Европейската Атомна и Енергийна Общност (Евратом) поставят началото на процеса на многостранна /многонационална/ интеграция, който променя напълно политическия, икономическия и социалния живот на целия континент.

Европейската икономическа общност създава напълно нови по вид и съдържание институции, които са различни от тези на националната държава и непознати в международната политика. Европейските институции работят помежду си по уникален и неповторим начин. Наред с това те са подложени на постоянни промени в институционално, процесуално и съдържателно измерение.

Всички международни и европейски организации, съществуващи дотогава, са базирани на чисто междудържавни форми на сътрудничество. От друга страна по време на Конгреса в Хага през 1948 г., европейските "федералисти" поставят много по-големи изисквания по отношение на Европейския съвет. Защитниците на идеята за европейска федерална държава търсят една много по-широка форма на обединение.

Сблъсквайки се с нежеланието на политиците, защитаващи идеята за националната държава, поддържниците на европейската идея се опитват да постигнат определена степен на интеграция поне в отделни области. Така те разчитат след успеха на конкретните форми на многостранна интеграция да се стигне до едно постепенно разширяване на сферите на сътрудничество.

Френската позиция, вдъхновена от Жан Моне, създава конкретна възможност за реализирането на подобна стратегия. Чрез сътрудничество в индустрията с въглища, желязо и стомана, Франция може да наблюдава развитието на германската тежка индустрия и да разсее страховете от една нова война. Сътрудничество и съвместното развитие на този ключов индустриален сектор ще премахне враждебността в германско-френските отношения.

Успехът на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) поставя основата за развитие на многостранната интеграция. Съставената през 1955 г. комисия от правителствени представители под председателството на белгийският външен министър Пол-Анри Спаак е упълномощена да изготви доклад за по-нататъшни стъпки в посока интеграция в икономическата сфера. Великобритания, поканена на разговорите, се оттегля защото не вижда шансове за реализиране на своите виждания за свободна търговска зона.

"Комисията Спаак" постига съгласие и договорите за създаването на една Европейска икономическа Общност (ЕИО) и Европейска общност за атомна енергия (ЕОАЕ) се подписват на 25 март 1957 в Рим от шестте страни-членки на ЕОВС, и влизат в сила на 1 януари 1958.

Европейската общност става основата на Европейския съюз, учреден по силата на Маастрихтския договор, считано от 1 ноември 1993 г.